|
Касталия/Kastalia
|
|
|
ДИМИТЪР ЦАЦОВ КРИТИЧЕСКАТА ТРАДИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ БИБЛИОГРАФИЯ - 1859 - 2003 г.
1. Критическата традиция в България включва всички изследвания, който директно или индиректно са свързани с философията на Кант и в този смисъл може да се говори за Кантова тенденция в българската философска история. В сравнение с другите философски направления като ремкеанството, диалектическия материализъм и др., кантианството се развива относително устойчиво. Първият период започва от средата на миналия век и продължава до 1925 г. Вторият е от 1925 г. до края на 70-те години и е свързан с доминирането на нелсонианството, персонифицирано чрез научната и преводачeската дейност на проф. Цеко Торбов и Валентина Топузова-Торбова. Третият период обхваща развитието на кантианството през 80-те и началото на ХХІ век. Неговото начало е публикуването на монографията на проф. Иван Стефанов "Кант и проблемът за диалектиката" (1981). Първи период Характерното за първия период е постепенното формиране на професионално отношение към Кантовите идеи и тяхното навлизане във философското пространство у нас. През първия период не се формира нито устойчива интерпретационна "схема", нито наченки на бединение от философи, свързани пряко с Кантовите идеи или техните по-модерни интерпретации. В по-голямата си част разработките, посветени на Кантовата система, са фрагментарни, епизодични и са по повод на някакви други философски системи или проблеми. Втори период В сравнение с предишния период времето между двете световни войни се характеризира с подчертаното отслабване на интереса към критическата философия. Количествено разработките, посветени на Кантовата философия или нейни интерпретации, са сравнително малко. Влиянието на неокантианството също отслабва. Обяснението на тази тенденция е в това, че като цяло интересът към тази система постепенно намалява. Освен този, да го наречем интернационален фактор, има и собствено национални причини. Те са в разпространението и утвърждаването на ремкеанството в България. Дори в Kant-Studien се отбелязва, че ремкеанството е едно от най-силните алтернативни и опасни за кантианството и за учението на Хусерл философско направление. Независимо от тази ситуация историците на философията осъществяват определени изследвания върху Кантовата философска система, подчертавайки редица нейни аспекти, останали извън погледа на предишните анализатори и коментари. Саръилиев показва връзката между Кантовите идеи от докритичния му период и след това предлага интересна интерпретация на проблема за трансценденталния схематизъм. За Кант човекът е една "познавателна машина" - интересната идея за възможността от аналогия между трансценденталната схема и съвременното понятие за алгоритъм. Подобни идеи се разработват в съвременните изследвания на Кантовата философия. Р. Ганева превежда части от Кантовите произведения, анализира съществени аспекти от критиката на чистия разум. Ако до 20-те години влиянието на Кантовите идеи остава еклектично, фрагментарно и без прокарването на ясни интерпретационни принципи във философската проблематика, то между двете световни войни се появява качествено ново явление, което се характеризира с последователност, системност, множество от публикации, посветени на една и съща школа и отнасящи се до различни области от философията - теория на познанието, етика, право, политика и др. Става дума за дейността на Цеко Торбов. Той е роден на 2/15 април 1899 г. в гр. Оряхово. През 1920 г. заминава за Берлин, за да следва право. Влиза във връзка с проф. Леонард Нелсон, който му изпраща няколко свои публикации. Ц. Торбов превежда две от тях и те поставят началото на библиотеката "Обществен живот". От тази библиотека излизат следните книги, в превод на Ц. Торбов: "Л. Нелсон. Обществен живот (1925); Л. Нелсон. Етичен реализъм. (1925); Конфуций. (1926); В. Юго. Волтер. (1926); Достоевски. Великият инквизитор. (1926). По-късно Ц. Торбов работи като сътрудник на проф. Л. Нелсон в Гьотинген. През 1956 г. ръководството на Българската академия на науките му възлага задачата да преведе основните произведения на Кант. За първи път излизат на български език "Критика на чистия разум (1967); Критика на практическия разум (1947); Към вечния мир (1977); Критика на способността за съждение (1980). Под негова редакция излизат от печат Пролегомени към всяка бъдеща метафизика (1968) и Основи на метафизиката на нравите (1974) в превод на В. Топузова-Торбова. През 1970 г. става лауреат на Хердеровата награда на Виенския университет за превода на Критика на чистия разум, през 1973 г. на Kant-Gesellschaft. Носител е и на редица други международни и национални награди и отличия. Почива на 8 юни 1987 г. Ц. Торбов респектира с невероятната последователност при следването традициите на критическата школа Фриз-Нелсон. Фактически от 1925 г. до последната му преди неговата смърт публикация "Das Grundgesetz des Rechts bei Kant, Fries und Nelson. -Kant-Studien, 65. Jahrgang. Sonderheft, Akten des 4. Internationale Kant-Kongresses. Meinz, 6-10. IV. 1974 всички негови изследвания са посветени на проблеми, свързани с тази школа. Това са десетки разработки, подчинени на основните й принципи. Развитието на нелсонианството в България е чудесно доказателство за това, че точно във философските "странности" на философите, представители на малките народи, се крие тяхното културно значение, защото по този начин те възприемат, съхраняват, развиват традиции и идеи, които не са в доминиращата основна струя на цялостното философско познание. Избрана библиография на Цеко Торбов: 1927 - Die soziale Gesetzgebund in Bulgarien. Goеttingen (дисертация за докторат по право). 1929 - Ueber die Friese's Lehre vom Wahrheitsgefuehl. Goettigen (дисертация за докторат по философия). 1930 - Изследвания върху чувството за истината. Принос към философското учение за чувствата. С. 1930 - Философия на правото и юриспруденцията. С. 1931 - Върху един нов опит във философията на правото. С. 1932 - Върху трансценденталния идеализъм. С. 1939 - Правният позитивизъм и динамиката на общественоправния живот. С. 1940 - Основният принцип на правото. Право и справедливост. С. 1943 - Рационализъм и емпиризъм в правото. С. 1947 - Естествено право и философия на правото. С. 1991 - Естествено право и философия на правото. С. 1992 - Философия на правото и юриспруденция. С. 1992 - Основен принцип на правото. Право и справедливост. С. 1993 - Изследвания върху критическата философия. С. 1993 - История и теория на правото. С. 1995 - Учение за държавата. С. 1996 - Спомени. С. Студии и статии: 1926 - Философското правно учение и философската политика у Леонард Нелсон. -Юридически преглед. 3. 1926 - Законодателство, междудържавни и съдебни отношения в чужбина. -Юридически преглед. 3. 1926 - Институтът на интервенцията в едно ново международно право. -Юридически преглед. 4-5. 1926 - Философското правно учение на Якоб Фридрих Фриз. -Юридически преглед. 7-8. 1927 - Съюзът на държавите и учението за суверенитета. -Юридически преглед. 4-5. 1927 - Методът на Сократ. -Учителска мисъл. 8. 1927 - Правото на животните. -Вегетариански преглед. 8-9. 1928 - Философско-педагогическите предпоставки на балканския съюз. -Юридически преглед. 4-5. 1928 - Изследвания в областта на волята. - Учителска мисъл. 6. 1929 - Леонард Нелсон в разговор със свои ученици. -Учителска мисъл. 3. 1929 - Ползата като критерий на истината (критика на прагматизма). -Философски преглед. 5. 1929 - Kirche und Schule in Bulgarien. I. -Freidenker. Januaro. 1929 - Kirche und Schule in Bulgarien. II. -Freidenker. 1929 - Kirche und Schule in Bulgarien. -Kasseler Tageblatt. 1931 - Идеологията на привържениците на "крайната училищна реформа". -Българско училище. 6. 1931 - Правото на собственост според Кант - Юридически архив. 3. 1931 - Правораздаване и философия на правото - Съдийски вестник. 10. 25 юни. 1933 - Схващането за обществото у Кант - Юридически преглед. 4-5. 1934 - Схващането за обществото у Хегел - Съдийски вестник. 2. 1934 - Етиката и идеалът за хуманността у Шилер - Литературен глас. 255. 26 дек. . 1936 - Сократовия метод - Литературен час. 31. Април. 1936 - Върху трансценденталния идеализъм - Литературен час. 31. Април. 1936 - Философът Х. Шмид, послучай 100 години от смъртта му - Учител. 3. 1936/7 - Европа и мирът на Балкана - Земя и труд. 4-5. 1937 - Утопизъм и опортюнизъм в обществения живот - Учител. 7. 1937 - Етичен реализъм и обществен живот. Схващането за идеализам у Леонард Нелсон - Просвета. 10. 1937 - Един философ, педагог и политик на разума. Леонард Нелсон.(По случай 10 години от смъртта му) - Час. 9. 27. Х. 1937 - Леонард Нелсон, философът на разума - Нов живот. 4. 1. XI. 1938 - Изкуство, природа и морал у Кант - Литературен глас. 380. 2.II. 1938 - Борбата срещу невежеството и себелюбието в обществения живот - Учител. 6. 1938 - Идеалът на миролюбието и борческият идеал на живот - Учител. 7-8. 1938 - Системата на критическата етика - Училищен преглед. 7. 1939 - Правото на закона, законът на правото и учението за целта на правото. -Правни изследвания. 1939 - Стойността на силните и чисти характери - Учител. 3. 1974 - Das Grundgesetz des Rechts bei Kant, Fries und Nelson. -Kant-Studien, 65.Jahrgang. Sonderheft, Akten des 4. Internationale Kant-Kongresses. Meimz, 6-10. IV. 1974. 1975 - Der juridische Kritizismus und Naturrechslehre bei L.Nelson. In: Bewustsein, G.Funke zu eigen. Bonn. 1981 - Философ на немския идеализъм - Литературен фронт. 19. II. 1984 - Моите преводи на Кант. -Панорама. 6. 1984 - Как преведох Кант. В: Юбилеен сборник в чест на 80-годишнината на проф. Тодор Боров. С. Преводи: 1925 - Л. Нелсон. Обществен живот. Оряхово. 1926 - Л. Нелсон. Етичен реализъм. Оряхово. 1930 - Л. Нелсон. Сократовия метод. С. 1935 - Л. Нелсон. Правото на животните. С. 1935 - Дж. Дел Векио. Справедливостта. С. 1936 - Дж. Дел Векио. Принципът на справедливостта и длъжностите на родителите. -Просветно единство. 14. 1937 - Фр. Жерар. Духът на философските изследвания у Л. Нелсон - Час. 9. 27. Х. 1937 - А. Кронфелд. Защо за нас Нелсон е образец? - Час. 9. 27. Х. 1941 - Ф. Баталя. Суверинитетът и неговите граници. С. 1947 - Дж. Дел Векио. Homo juridicus и недостатъчността на правота като правило на живота. С. 1967 - И. Кант. Критика на чистия разум. С. 1974 - И. Кант. Критика на практическия разум. С. 1977 - И. Кант. Към вечния мир. С. 1980 - И. Кант. Критика на способността за съждение. С. Преводи в ръкопис: Л. Нелсон. Учението за метода на етиката. Л. Нелсон. Критика на практическия разум (недовършен). Л. Нелсон. Философското учение за правото. Х. Шмид. Лекции върху същността на философията и нейното значение за науката и живота. Библиография на Валентина Топузова Торбова: 1937 - Философско единство - Просветно единство. 21. 1937 - Нелсон и Сократ - Литературен глас. 367. 1937/8 - Леонард Нелсон-Десет години от неговата смърт - Ученически подем. 2. 1938 - Философия и обществен живот - Училищен преглед. 3. 1941 - "д-р Райна Ганева. Етюди върху познанието" - Просвета. 7. 1943 - Кант, представен от Ж. Бенда - Училищен преглед. 1. 1993 - Предговор към Цеко Торбов. Изследвания върху критическата философия. С. 1993 - Предговор към Л. Нелсон. Сократовия метод. С. 1996 - Предговор към Цеко Торбов. Спомени. С. 1997 - Що е либерал? - Демократичен преглед. 32. Преводи: 1969 - Пролегомени. С. 1974 - Основи на метафизиката на нравите. С. 1983 - Шилер. Естетика. С. 1992 - Антропология от прагматично гледище. С. Трети период С дейността на Ц. Торбов и Валентина Топузова-Торбова трябва да се свърже наличието на една устойчива тенденция в българската философска мисъл и по-специално развитието на кантознанието. След преводите на Кантовите Критики и други основни произведения от него и Валентина Топузова-Торбова през 60-те и началото на 70-те години, се формира силен професионален интерес към критическата философия, който не променя своята интензивност съобразно различни външни социално-политически събития. Не може да се отрече значението за засилването на професионалния подход към критическата философия на лекционната и научноизследователска дейност на проф. Е. Панова. Началото обаче на третия период започва с публикуването на книгата на Иван Стефанов "Кант и проблемът за диалектиката" през 1981 г. Това е фактически първата специализирана монографична разработка, посветена на основен проблем от теоретичната философия на Кант през втората половина на ХХ век. Последователните усилия на този наш известен учен в областта на специализираните проучвания от областта на трансценденталната философия и немската класическа философия водят до затвърдяване интереса към кантознанието (2002 - За някои особености на класическия немски идеализъм. В: Известия. Хуманитарен департамент. Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски". С.; 2001 - Философията на разума: от критика към метафизика. В: Кант и Кантовата традиция в България. София, 2001; 1998 - "Предкритическият" Кант. В: И. Кант. Избрани произведения 1755-1770. С.; 1993 - Хайнц Хаймзьот и Имануел Кант. Проблемът за възмжността на една "практико-догматична" метафизика. - Философски преглед. 1-2; 1992 - Философите: Кратък речник. С.; 1991 - Н. Хартман и И. Кант. Проблемът за метафизиката и за възможността на една "критична онтология". - Философски преглед.3; 1987 - Трансценденталната философия и метафизиката. С.; 1984 - 180 години от смъртта на Имануел Кант (22.IV.1724 - 12.II. 1804). Философска панорама. 3.; 1982 - Диалектиката на Фихте. С.; 1982 - Съвременен опит за обновяване на трансценденталната философия. - Философска мисъл. 7.; 1981 - Кант и проблемът за диалектиката. С.; 1978 - Класическият емпиризъм и Кант. - Философска мисъл. 2; 1978 - Трансценденталните идеи като регулативни принципи. В: Имануел Кант: 250 години от рождението му. С.; 1976 - Кант и класическият рационализъм - Философска мисъл. 2 и др.). Оказва се, че след социалните сътресенията от края на 80-те и началото на 90-те години кантианската нишка в нашата философска история не се прекъсва, а дори увеличава своята издръжливост. Така през третия период се "синтезират" положителните характеристики на предишните два - широтата на изследователската проблематика и високото професионално ниво на осъществените проучвания. Е. Панова разглежда мястото на Кантовата философия в историята на философията и по-специално по отношение на съвременните онтологически концепции на У. Куайн, П. Стросън, Е. Куинтън и др.(2001 - Кант и аналитичната метафизика. В: Кант и Кантовата традиция в България. С; 1993 - Великите философи. С; 1986; Кант и аналитичната метафизика. С; 1985 - Трансценденталната логика на Имануил Кант в актуалното и значение; 1981 - Кантовата"Критика на чистия разум" за възможността на метафизиката като наука - Год на Су "Климент Охридски", Философия. 73; 1980 - Kants Influence on the Traktatus Logiko- Philosophycus. In: Proceeding .Wien; 1978 - Старата диалектика против новата метафизика. С; 1968 (1974, 1987) - Основни проблеми от Бейкън до Маркс; 1968 - Кантовата "Критика на чистия разум". - Философска мисъл. 3).Във връзка с 250 годишнината от рождението на Кант се провежда специална научна сесия. В Института за философски изследвания се издава през 1993 г. специален сборник с материали, озаглавен "Трансцендентална философия, наука, морал". По случай сто годишнината от рождението на проф. Цеко Торбов се провежда научна международна конференция, на която са изнесени десетки доклади, публикувани в "Кант и Кантовата традиция в България. (Сборник, посветен на стогодишнината от рождението на порф. Цеко Торбов" (ЛИК, 2001). В излизащото от края на 90-те години списание "Философски форум" постоянно присъства рубриката за трансцендентална философия. През м. май 2002 г. е проведена конференция в ЮЗУ "Неофит Рилски", съвместно с Българското Кантово общество на тема" Кант и метафизиката", материалите от която са публикувани в сб. "Кант и метафизиката" (Благоевград, 2003). Амбицията е Философският факултет в този университет да се превърне в активен изследователски център, свързан с кантознанието. Принос за развитието на съвременното кантознанието е изследването на критическата метафизика от Валентин Канавров (2003 - Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм. В. Търново). Тук се разкрива онтологическата същност, параметри, топология на критическата традиция. Чест прави на автора, че не е забравил и българските усилия в това отношение и специално се анализират онтологическите разбирания за Кантовата философия на проф. Иван Стефанов. Отдавна е известно, че основна характеристика на българската философска история е силната ориентираност към онтологико-гносеологическата проблематика. И в случая може да се каже, че кантознанието у нас продължава по специфичен начин тази традиция, а изследванията на Валентин Канавров създват нови и евристични вектори в това отношение (1984 - Философска интерпретация на културологичната определеност на мисленето (Кантови евристики). В: Култура и НТР. (в съавт.); 1985 - Към културологичната интерпретация на трансценденталния идеализъм на Имануел Кант. - Философска.мисъл.11 (в съавт.); 1988 - Формально-логическое непротиворечие как отрицательное условие диалектического противоречия (Кантовские эвристики). В : Логическая непротиворечивость и диалектическое противоречие. С.; 1991 - Der Übergang von rein-transzendentaler zu gegenständlich-transzendentaler Kritik der Vernunft als Anfang der Tendenz eines Übergangs von vernünftiger zu theoretischer Erkenntnisbegründung. In: Kongreßakten des 7. Internationalen Kant-Kongresses, Bouvier, Bonn, Berlin; 1992 - Die Kritik als modus vivendi der Vernunft, - in: Critic and Doctrinal in Kant. Bucharest; 1993 - "Какво означава да се ориентираме в мисленето?" В: Трансцендентална философия. Наука и морал. С.; 1994 - "Der Streit der Fakultäten" - ein unfollendetes Drama. In: International Philosophical School "Science, Civilisations, Values", Varna; 1994 - Животът на философа, или философията като начин на живот (духовното завещание на Кант) - В: Имануел Кант, Педагогика. Спорът на факултетите. С.; 1994 - Бележка към Кантовото "Определяне на понятието за човешка раса" във връзка с темата за толерантността. - Фил. алтернативи. 6.; 1995 - Екскурс към "Религията в границите на самия разум". - Фил.алтернативи. 3; 1996 - Схематизмът като мост към трансценденталната онтология. - Философия. 5-6; 1997 - Как е възможно религиозното априори? В: Хуманизъм. Култура. Религия. С.; 1977 - Кантовата трансцендентална философия на религията. В: И. Кант. Религията в границите на самия разум. С.; 1998 - От Волф и Крузий към Кант. - Философски форум. 1; 1999 - Виртуални проекции на трансценденталното. - Философия. 3; 1999 - Трансценденталната критика като метафизика. - Философски вестник. 16; 2001 - Трансценденталният обрат в метафизиката. В: Кант и Кантовата традиция в България. С.; 2001 - Transzendentales und Virtuelles. In: in: Kant und die Berliner Aufklärung. Akten des IX. Internationalen Kant-Kongresses. 2001, Bd. 2; 2003 - Трансценденталното познание в метафизичен контекст. В: Кант и метафизиката. Благоевград и др.).Създаването на Кантовото общество с председател проф. И. Стефанов, почетен председател Валентина Топузова-Торбова и секретар доц. дфн Валентин Канавров (индивидуален член на Kant-Gesellschaft), което е колективен член на Kant-Gesellschaft, институционализира усилията на своите членове. През последните няколко години се превеждат редица Кантови произведения - Логика (Д. Денков), Педагогика, Спорът на факултетите, Религията в границите на самия разум (В. Канавров), Избрани произведения 1755-1770 (Под ред. на И. Стефанов, В. Митева), Кратки метафизически съчинения (А. Христов). Публикувани също така са и редица неиздадени изследвания на самия Ц. Торбов и в това отношение усилията на Валентина Топузова-Торбова са невероятни.Успоредно с преводите на Кантови произведения "вървят" и разработки на аспекти от критическата тенденция: постнеокантианството (И. Стефанов, В. Канавров; Д. Гинев - 1993 - Опосредстваност и съществуване в Кантовата теоретична философия - Философски преглед, 1-2.; 1996 - Схематизъм, въображение, интелектуална интуиция - Философия. 1996.5-6. логиката (Д. Денков - 1994 - Общи положения към логиката на Кант, издадена от Г. Йеше В: Кант. Логика.С.; 1988 - Напред към Кант - Философска мисъл. 3; 1984 - Неюбилейно за просветителя: Коментар към въпроса "Отговор на въпроса: Що е Просвещение?" - Философска мисъл. 12; Янева, Ж. - Коперниканският преврат на Кант (или Кантовия поврат)в логиката. Философски алтернативи. 3; Енчев, Кр. - 2003 - Некласически аспекти в логиката на Кант. В: Кант и метафизиката. Благоевград. трансценденталната философия като онтология (И. Стефанов, В. Канавров; Г. Донев - 2003 - Метафизична експликация на трансценденталното разбиране за съзнанието. В: Кант и метафизиката. Благоевград; 2001 - Как е възможна трасцендентална онтология. В: Кант и Кантовата традиция в България. С.; 2000 - La logique de la Phenomenologie. Sagreb; 2000 - Explication du concept metaphysique d homme par la dialogicite universelle de la pensee transsendantale. Akten des XIII Internationalen Kant-Kongresses; 2000 - Г. Експликация на съществуващото. Философия. 5-6; 1997 - Метафизическо конституиране на феноменологичния език. - Философия. 4-5; 1997 - Метафизическата интуиция и логиката на езика. В: Хуманизъм, култура, религия. С; 1997 - On the transcendent rational noudiscrepancy.In: Mind, reality and values. S.; 1996 - Трансценденталният схематизъм като граница между критичната и догматичната метафизика,.- Философия. 5-6; 1996 - Трансценденталната универсалност на мисленето.- Философия. 4; 1994 - Рационална алтернатива на "размирния разум".- Философия. 5.; 1993 Експликация на некласическото понятие "рационална универсалност". В: Философски изследвания: Онтология, гносеология, история на философията.1.; 1994 - Неотрансценденталната експликация на рационалността.- Философия. 3. С.; 1990 - Кант и проблемът за развитието на научното знание. В: Философията между традициите и съвременността; 1996 - Трансценденталната универсалност на мисленето.- Философия. 4; 1996 - Трансценденталният схематизъм като граница между критичната и догматичната метафизика.- Философия. 5-6; 1993 - La function de l aperception transcendentale dans la structure de la connaissance scientofique. In: Revue roumaine de philosophie. Tome 37. 3-4; 1993 - Експликация на трансценденталния генезис на онтологията. В: Трансцендентална философия, наука, морал. С.; 1991 - Donev, G. Etude des rapports ente la raison theorique et pratique a la luiere du concept de l infiniti. In: Kongressakten des 7. Internationalen Kant-Kongress. Bonn; 1986 - Философска определеност на културологичната определеност на мисленето: Кантови евристи. В: Култура и НТР. С. и др.; (И. Димитрова. 1998 - Емпиричните закони в теоретичната философия на Кант - Философия; 2003 - Случайното познание - нерешеният проблем в теоретичната философия на Имануел Кант.- Философски алтернативи, 1 и др.).естетическите идеи (И. Паси 1976 - Естетиката на Кант. С., 1985 - Немска класическа естетика. С.; И. Цонева 1982 - Естетическото. Кант. Шелинг. Хегел. С.; Д. Зашев 1992 - Естетически отклонения: Кант, Новалис, ранният Маркс. С., 1979 - Между преценката и символа: подстъпи към естетиката на Кант.- Философска мисъл. 2; 1982 - От трансцендентализъм към наукоучение: Кант и Фихте.- Философска мисъл. 11 и др.) Кантовите идеи и съвременната физика (А. Стефанов 1999 - Способност за теории. С.; 1993 - Бор и Кант: паралели и разходимости. - Философски алтернативи. 5 и 6; 1998 - Кант и проблемът за пространството и времето. - Философски форум. 1; 1993 - Мястото на Kант в съвременната философия на науката. - Философски преглед. 1-2; 1995 - Противоречива ли е Кантовата философия? - Философия. 5; 2003 - Kant's Conception of Time and Space: In: Boston Studies in the Philosophie of Science. Dortrecht, Boston, London. Vol. 236 и др.) практическа философия (К. Неш&# |