|
| |
философите
Латьо Латев
Спомен за Слави Боянов
Слави Боянов не е от най-именитите български философи, но той беше интересна,
колоритна личност и човек с богата и превратна съдба. Той беше изразено
художествен тип, с експресивен и цветист език. Съчетано с неговия рязък и бърз
говор, това имаше доста силно въздействие върху слушателя.
Познанството ми с него датира от 1978 г., когато бях аспирант в секция “История
на философията”, а той беше старши научен сътрудник в същата секция. На
обсъждане на една книга на Генчо Дончев за Хегел аз си позволих доста критично
отношение, като казах, че изследването е много херметично, без наличие на
някаква критична дистанция, с пълно имплициране на автора в разглежданата
философия и др. неща от този род. Сл. Боянов също беше критичен, но и доста
предпазлив. Изобщо той избягваше рязката критика и тогава не знаех неговото
минало, за да си обясня тази му предпазливост. Но както изглежда, истинското му
желание е било да бъде силно критичен, защото след обсъждането, вече в личен
разговор, напълно подкрепи изразеното от мен мнение. Спомням си и думите, които
той каза: “Как може по такъв начин да се разглежда една философия. Все едно да
си вътре в кита и да го описваш как изглежда отвън”. Сега в протоколите на НС
виждам, че и там има препоръки към Г. Дончев за повече критичност в неговата
работа. Но днес, в значително напреднала възраст, преценявам тази своя изява
като излишна младежка самонадеяност, която най-вероятно незаслужено засегна един
достоен човек като Г. Дончев. Макар че по зла ирония пък ме сближи с крайно
интересна личност като Сл. Боянов.
След това ние често обсъждахме с него проявите в секцията и по много въпроси
вижданията ни бяха близки. Явно Сл. Боянов е почувствал някаква близост както в
мисленето, така и в стила ни на изразяване, защото в следващите години той
многократно ме е канил и у дома си, където продължавахме разговорите по
най-различни теми. Така че опознах и семейството му. Той има двама сина и
единият от тях носи името Бруно – едно свидетелство за преклонението му към
италианския философ, за който беше написал и книга. По-късно синовете му се
установиха в Париж, а след 1989 г. и самият Сл. Боянов се пресели при тях.
Но макар че доста дълго общувахме със Сл. Боянов, от самия него нищо не чух за
неговото минало – той изобщо не се докосваше до него. Едва след 1989 г. разбрах,
че той е имал перипетии през 50-те г. след публикуването на книгата му “Защита
на човешката личност”. Това е една доста смела за тогавашното време книга.
Самата книга тогава е инкриминирана, а Сл. Боянов – отстранен от Университета,
където е бил преподавател по история на философията. Доста години след това той
е уредник в дома-музей “Н. Хрелков” и едва в началото на 70-те г. е назначен в
ИФ. Преди няколко години Сл. Боянов преиздаде тази своя книга, но голямата част
от тиража и стои при негови близки – явно значението и като исторически документ
не може да конпенсира липсата на злободневност, поради което днес няма интерес
към нея. Но тъй или иначе, Сл. Боянов остава в паметта ми като една от ярките
личности в ИФ.
януари 2007 г.
|