|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Интервю с Димка Гичева-Гочева
1. Философът не може без... приятели-събеседници, с които да обсъжда това, за което мисли.
2. Опишете философията с три думи: любознателност, учудване, вселена.
3. Човекът, без когото не бихте станали философ... Моята преподавателка от гимназията по психология, логика и обществознание госпожа Елена Велкова. Всъщност тогава се казваше “другарката” Елена Велкова. Както и да е, до последно аз се колебаех дали да не кандидатствам психология, но тя беше категорична: “Дима, ти си родена, за да бъдеш философ.” И така, като кандидат-студентка в Софийския Университет през 1982 г. на първо място в документите поставих философията. Приеха ме. Но не знам дали съм станала философ. Убедена съм, че съм сравнително приличен интерпретатор на някои мислители от миналото и се опитвам да осмисля ставащото днес: в университета, в полиса, на континента Европа, в света. Някои от злободневните ми публицистични текстчета се появяват с литературен псевдоним в публичното пространство. И до днес във всичко се опитвам да разбирам, да рационализирам. Дори понякога прекалявам с усилието да търся рационални обяснения и все повече разбирам, че много неща в нашия живот са ирационални, пред-рационални, над-рационални, извън-рационални.
4. Философствате, когато... Философствам, когато се опитвам да разбера нещо и когато се опитвам да споделя своето разбиране с другите – устно или писмено.
5. 20 ноември беше обявен за Ден на философията от ЮНЕСКО. А кой е вашият философски празник? Всеки ден, когато изпитвам удоволствие от четенето на някакъв смислен и въздействащ текст, за мен е празник. Но тези текстове не са само философски. И обикновено, сравнително пълноценно и много съсредоточено чета и изпитвам удоволствие от четенето на нещо написано de profundis веднъж на седмица. А иначе чета всеки ден.
6. Къде и с кой философ бихте се срещнали, стига да имахте тази възможност? Бих искала да познавам повече колеги от много и най-различни страни на света, които се занимават с античността – но не само философи, а и филолози, археолози, историци, изкуствоведи. Все пак защо да се ограничаваме с допускането, че могат да философстват и философстват само философите?
7. Философът, с когото се радвате, че не сте се срещала лично? Не съм сигурна. Има няколко логически позитивисти през ХХ век, които ми се виждат много антипатични като теоретици, но те пък може да са били симпатични и приятни хора. Кой знае? Мислителят не е идентичен с човека, според мен, така че от това, че някой е философствал по непоносим за мен начин, не следва, че е бил лош човек. От друга страна, щастие е да не се познаваш с хора като онзи Хилдебрант, който е написал фашистката книга-интерпретация “Платоновите диалози за Отечеството”, катехизисът на така нареченото “знание за античността” – Altertumswissenschaft през 30-те години на миналия век в Германия.
8. Книгата, с която не бихте се разделили при каквито и да е обстоятелства, е... Библията – в нея има всичко.
9. Въпросът, който винаги сте искала да ви зададат? Отговорът на този въпрос. Всъщност отдавна разбрах, че едва ли някога някой ще ме запита и ще се заинтересува от това какво точно, при това аз точно, мисля за каквото и да било и за когото и да било: например за Платон или Аристотел, за философията и преподаването на философията в университет, за университета като институция на висшето преподаване и изследване. И въпреки това непрекъснато говоря и пиша за моите виждания за тези мислители и проблеми. И поставям своите въпроси на другите.
10. Вашият непростим философски грях? Имам много грехове, но те са към мен самата и към хора, които са ми били близки. Едва ли някой от тях може да се определи като специфично философски.
Юли 2004
|