|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Интервю със Сергей Герджиков
Помня, бях доста малък, някъде на 12. Изкачвах една стълба и осъзнах с учудване, че управлявам мускулите си и с усилие на волята контролирам тялото си. Това, което наричаме Аз, по някакъв неясен и удивителен начин можеше да действа на едно тяло, на своето тяло. Но ако няма Аз, а само безлично съзнание, тогава на кого е тялото и каква е цялата тази човешка мистерия на свободно движение в един неизбран от нас свободно свят? Разбира се, формулировката е отпосле, но учудването съдържа нещо по-важно от формулировката истинската мистерия. Да се осъзнаеш вън от имената, понятията и формите, осмислени от нас, хората, на определено място и в определен момент. По онова време четях повече технически и физически книжки. Четях като ненаситен книгите от училищната и читалищната библиотека на селото. Бях нарамил веднъж томовете на Война и мир и закъснях за час по история. Учителят тъкмо наставляваше един слаб ученик, обърна се към вратата, аз занемях, а той ме посочи с показалката и каза: - Виждаш ли, Герджиков чете Толстой, а ти не можеш да научиш един урок! Герджиков, можеш ли да го прочетеш това? Аз отговорих, че ще опитам. Но успях да издържа само първия том. Спря ме не обема, а съдържанието. Все още бях в 6-ти клас. Но от библиотеката беше останала само подобна литература за възрастни, непрочетена от мен дотогава.
2. Първият твой автор? В техникума в Пловдив отначало попаднах на един учебник по Обществознание в комунистическия вариант с философска първа част. Попивах формулировките на Диамата и Истмата. В клас задачите ги решавах много бързо, но се заглеждах по витрините на книжарниците и разгръщах първите тогава томове на поредицата Философско наследство: Джон Лок, Имануел Кант - Пролегомените, Томас Хобс. Четях много Достоевски, с бутилка коняк до леглото! Първо прочетох що-годе Пролегомените на кант. После отворих Феноменологията на духа на Хегел, подарък от брат ми, но явно не беше за мене.
3. Има ли човек, когото можеш да наречеш свой учител във философията? Сега като се размисля няма откроен Учител. Но в последните десет години най-силно ме порази Нагарджуна със своите онтологически или по-скоро антионтологически анализи в Муламадхямака-карика. Уважавам много Витгенщайн, Куайн, Попър, Хайек.
4. Кога разбра, че философията е твое призвание? В техникума, на около 17 години. Постепенно се отчуждих от техниката и математиката и в атмосферата на една лична история потънах във философски романи и трудове. Написах съчинение за смисъла на живота и щастието за някакъв час на класния. Той беше икономист, зачуди се много от есето, въздъхна и посъветва класа да не философстваме много. В същото време си развалях успеха по математика и електротехника. Бях замаян от Марсел Пруст и ходех като болен от Достоевски. Брат ми, инженер, ми беше нещо като житейски наставник, и ми каза да кандидатствам право, а учителката ми по електротехника се надяваше, че все пак ще се насоча към ВМЕИ. Още повече, че по Основи на комунизма имах тройка, а по история повишавах оценката си от 3 на 5. Но се насочих направо към Философия в СУ Кл. Охридски. Беше ми ясно за къде съм, макар и без особен ентусиазъм и въодушевление май за друго вече не ставах. Главата ми вреше и кипеше и ходех малко замаян типичен кандидат за философ.
4. Ако не беше в момента в България и имаше пълното право и реална възможност да избираш, къде (континент, страна, град, университет или институт) би искала да се занимаваш с философия? Първо, добре е че съм тук, в тази райска земя. А щом трябва да разгледаме и хипотезата не в България, бих избрал Северна Америка, Съединените Щати, Бостън, Харвардски Университет.
5. Ако върнем времето назад в ХХ в. и се намираш във възрастта на избора на университет, къде би искала да следваш философия? При кого от философите на ХХ в. би искала да учиш? Северна Америка, Съединените Щати, Бостън, Харвардски Университет. При Уилърд ван Орман Куайн. Там с очите си видях какви имена представят Философския факултет: Хилари Пътнам, У. В. О. Куайн, Д. Дейвидсън, А. Хинтикка... Запомних също Т. Парсънз... В този факултет са гостували и Д.Т.Судзуки, разпространител на Дзен на Запад, както и други Източни философи.
Сутрин без изключение от 8, понякога от 7, че и по-рано за някои книги, се залепям за компютъра и пиша. Пиша, обработвайки бележки на листчета и в тетрадки. Следващата фаза е построяване на скелета на книгата. И тогава скелетът се изпълва по части, глави и параграфи с бележките. Накрая текстът се обработва и редактира. Чета сериозно надвечер, а също и нощем в леглото преди заспиване. Като докторант четях по цял ден в Народната библиотека. Най-силното ми интелектуална време е сутрин от 8 до 12. Преподавам следобед. Но обичам много да преподавам и особено за новите си работи. Обичам моите студенти и някои от тях ми станаха и останаха приятели. 7. С коя книга или автор си помагаш при екзистенциални проблеми? Тъй като съм в кухнята и съм писал и екзистенциални книги, съм сигурен, че книгите не помагат или почти не помагат при решаването на екзистенциални прорбеми. Всички книги казват различни неща, и ако следваш десетина от най-влиятелните философи писали по въпросите на живота и смъртта, ще блокираш напълно, защото нещата, които казват, се изключва взаимно. Например Хайдегер и Сартр, от една страна, и Ланкаватара и Нагарджуна от друга. Аз предпочитам източните и специално будистките трактати за живота и смъртта, но и те не са гаранция. Смятам, че има практика, която води към силно развитие и ясно проумяване на ситуацията, в която сме поставени, без да се натъкваме на обяснение. Това е Дзен-медитацията. В медитацията можем да се научим да превръщаме болката в чиста енергия, и да превъзмогваме страданието. Четенето е само за утеха.
8. Има ли изъм, който да споделяш и в който да се чувстваш свойски? Нямам определени възгледи, защото всеки възглед е изкуствено построение. Щом казваш нещо за света, ти си в условното, относителното. Най-лошият вариант е да се вкопчиш във възгледите като в убеждения. Тогава робуваш на заблуди. Но Будизмът и специално Дзен са мета-философии, които си заслужават уважението. Като строг начин на философстване харесвам и практикувам аналитичната философия.
9. Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с твоите идеи и възгледи и да я чувстваш толкова близка, сякаш е писана от теб? Ланкаватара сутра.
10. Кой от съвременните философи ти е най-сроден като възглед и/или изследователски подход? Уилард Ван Орман Куайн.
11. Коя философска книга си препрочитал най-много пъти? Логико-философски трактат на Витгенщайн.
12. Темата, която изследваш в последно време? Хм. Има няколко. Основната е пак Светът. Светът има форма, това го повтарям отдавна, и това е човешката форма. Искам да ме чуят по-надалеч, че без перспективата на крайността не може да се прави сериозна философия. Приказките за Безкрайното и Абсолюта трябва да престанат да се разказват от философи. Но и всички философски теми си остават условни формулировки и не струват много пред лицето на смъртта.
13. Философът, който те вдъхновява? Витгенщайн може би.
14. Има ли автор или книга, срещата с които да е предизвикала у теб дълбока промяна на тогавашната ти философска позиция или разбиране по отделни проблеми? Джуан-дзъ, Ланкаватара
15. С кого днес си говориш за философия с най-голямо желание и искреност? С някои от моите бивши студенти.
16. Ако можете да попиташ някой от класиците на философията да ти даде разяснение за някое неясно място от своя книга кого и за какво би попитала? Неясните места не са важни, не са толкова интересни, не крият дълбини. Просто те не са доработени, допремислени, доизразени, и си представям, че след много години авторът само ще ги забърка още повече, освен ако не ги е вече разработил в следващите си книги. 17. За коя недовършена или ненаписана книга на някой от великите философи съжаляваш най-много? Кой каквото е искал и можал е написал. А ползата от многото философски книги не е голяма, така че една велика книга повече или по-малко не е чак толкова важно.
18. Кой от великите философи ти е най-симпатичен и близък като човек? Малко можем да знаем за великите философи като хора обикновено те не са примери за подражание: самовлюбени, егоцентрични, силно разсеяни, неадекватни, а понякога просто непоносими като Шопенхауер според някои от свидетелствата и негови собствени писания.
19. Имаш ли неприятен философ? Чия мисъл не би искала да продължиш? С лопата да ги ринеш никой от философите май не е за адмирации като приятен човек. Повечето от изядените ябълки на тези мъдреци бих искал да повърна, но особено неприятен е Жан-пол Сартр с раздутата празна диалектика на битието и нищото, пардон Нищото. С малка или с главна буква Нищото нищо не казва за нищо. По-неприятни са писанията на Жак Дерида, почти отблъскващи потоци от забъркани и нанизани една за друга фрази, най-често случайни, външни, ефектни и празни откъм смисъл. Той беше се забъркал и в някакъв скандал поради очевидните глупости, казвани и писани от него за науката.
20. Кой мислител извън философската гилдия те впечатлява най-много? Има двама: Алберт Айнщайн и Нилс Бор.
21. Коя книга е разтворена на твоята маса в момента? Не си държа така книгите, но в момента чета: Light on the Yoga Sutras of Patanjali, както и статии за медитацията от Shinzen.
22. Книга от книжарниците, която препоръчваш да си купим? Купете си моята Научното обяснение на света, ха-ха. 23. Какво прави една философска книга класическа? Това, че са се намерили достатъчно философи да я нарекат такава, донякъде заради новите идеи или новата философия, развита в нея, донякъде поради културна инерция. Западът не познава източните класики, които могат да разтопят повечето от класическите философски трактати на Запад. На български изобщо ги няма Ланкаватара, както и Дзен-трактатите Предаването на лампата, Записки от синята скала ... 24. От каква философска книга имаше нужда през последните десетилетия в България, а не беше написана? Не беше написана Книга за българина, която да му помогне да си премени манталитета, драматично неадекватен на времето на прехода, свободата и отговорността.
25. Има ли според теб добродетел или порок, които да отличават българина? Българинът е отворен, изобретателен, умен и даже начетен човек, който е крайно безотговорен и недоверчив. Всичко, каквото прави, си го разваля колективно и накрая нищо не излиза. Но ние сме щастливи вън от вечното отхвърляне на всичко и всички. Ние умеем да общуваме неформално като никой друг народ, струва ми се.
29. Забелязваш ли у българите появата на нова добродетел през последните години? Набира скорост предприемчивостта, симпатична е жаждата да сме нормална държава и да приличаме на цивилизованите нации. 30. Ако можеше да стане така, че всички българи да прочетат едно твое изречение, кое би било то? Бъдете отговорни, имайте доверие по презумпция, уважавайте държавните институции както и себе си като граждани. Мислете и действайте позитивно, защото негативната нагласа изкоренява хубавите неща, проваля ги в зародиш. Ако искате да ви признават, признавайте другите. Мислете за България като за собствена страна, за която носите отговорност. 24. 09. 2004 |