|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Интервю с Георги Каприев
1. Учудването, което те пробуди за философията? Първите прочетени философски книги? Мисля, че при мен всичко започна от поезията, от театъра, от морето, от любовта... Не от книгите. Убийте ме, не помня коя е първата собствено философска книга, която съм прочел. Ако не броим Библията, разбира се, която изкарах от кора до кора в горните гимназиални класове. Ако не броим драмите на Лесинг, Гьоте, и Брехт, които много подробно изучавахме в гимназията. Ако не броим Пенчо Славейков, Атанас Далчев, Йордан Радичков, Христо Фотев и т.н. Изобщо, аз мисля, че философстването е най-напред дарба, особен талант някакъв за гледане към света и оттатък него. Философските текстове са само инструменти за прецизиране на погледа и професионалната артикулация; четенето им има преди всичко дидактичен и технически смисъл. 2. Първият “твой” автор? Още един труден въпрос. Най-лесно ми е да отговоря ‘Августин’, но пак не съм много сигурен. Във всеки случай при Августин почувствах изключителен духовен уют. 3. Има ли човек, когото можеш да наречеш свой учител във философията? Да, има. Изобщо, аз съм един от малкото хора в България, които говорят открито за своето ученичество и за принадлежността си към школа, не непременно основана или лидирана от тях. Моят първи и решаващ, съдбовен, така да се каже, учител се казва Цочо Бояджиев. Аз продължавам да се уча от него и хич не ме е срам от това. Няма за мен по-висока награда и до днес, отколкото да получа похвала или поощрение от него, както и от другите личности, идващи след него, които обективно следва да наричам свои учители. Аз го правя почтено и с удоволствие. В България това е Деян Деянов, в Германия: Алберт Цимерман, Ян А. Артсен и Волфганг Клуксен. Точно в този ред. 4. Кога разбра, че философията е твое призвание? Хайде пак... Мисля, най-рано след втората година от следването ми в Софийския университет. Аз станах студент сравнително късно, на 22 години и половина, от което сякаш следва, че доста внимателно съм си бил направил преценката какво искам да уча. Това обаче не е съвсем вярно. Година преди това се колебаех между богословието и философията, а още по-преди бях повече от сигурен, че ще бъда актьор и нищо друго. Изборът го направи тогавашната ми приятелка и сегашна съпруга. Че философията ми е призвание и може да ми стане професия, Beruf, трябваше ми време, за да се убедя. 5. Ако не беше в момента в България и имаше пълното право и реалната възможност да избираш, къде (континент, страна, град, университет или институт) би искал да се занимаваш с философия? Ето, този въпрос никак не ме затруднява. Имал съм съвсем сериозни предложения да заработя на други места (все хубави академични места) и съм работил по някой и друг месец там, но моят съзнателен и категоричен избор е да не променям постоянния си български адрес. Смятам обаче, че това е по-скоро административен, битов и интимен, отколкото професионално-съдържателен въпрос. Днес – прочее както винаги, но днес се вижда много ясно – философията не е и не може да бъде локална (българска, немска, оксфордска, парижка и т.н.). Философията се разгръща в мащабите на света и това са единствените валидни мащаби за нея. Сериозните философски изследвания също имат интернационален характер. При съвременната техника това не е никакъв проблем. Връщането ми в България през 1993 г., когато като нищо можех да остана в Кьолн, бе продиктувано и от още нещо: бях убеден, че ние, тоест Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Олег Георгиев и аз, сме длъжни да създадем и утвърдим българска школа по философска медиевистика, при което да наложим тези изследвания като академично престижни и съизмерими с работата на западните ни колеги. Направихме го. 6. Ако върнем времето назад в ХХ в. и се намираш във възрастта на избора на университет, къде би искал да следваш философия? При кого от философите на ХХ в. би искал да учиш? Много хубав въпрос. Днешното сериозно философско образование се добива, когато студентът сменя няколко университета в няколко страни, движейки се при това не географски, а персонално – от голям учител към друг голям учител. Препоръчително е освен това преподаването в университетите да е на различни езици и да въвежда в различни, алтернативни академични ситуации. Това на нашето поколение тук бе отказано жестоко. В този смисъл аз съм сравнително щастлив: учих в София при Цочо Бояджиев, после, вече доктор, специализирах при гореспоменатите ми немски учители. Има обаче и други, в чиито семинари бих поседял с удоволствие като студент. Не ми е било писано. 7. За живота на кой философ би искал да знаеш в най-големи подробности? Всъщност на никого. За мен е много важно да познавам в общи линии жизнения път и даже – стига да е технически възможно – да съм виждал лицето на философа, с когото се занимавам в момента, но биографичните детайли никога не са ми били страст. 8. Твоето философско време от денонощието – за четене, за писане, за свободно размишляване, за преподаване? Времето, в което случайно мога да си осигуря тишина и спокойствие. С напредването на възрастта забелязвам обаче, че вече не мога да работя пълноценно нощем. Вече не се получава. 9. С коя книга или автор си помагаш при екзистенциални проблеми? Опитвам се да разбера какво означава тук “екзистенциални проблеми”. Ако го схващам правилно, тоест в най-сериозния му смисъл, тогава книгите, към които прибягвам или бих прибягнал в такъв случай, не са философски (поради заявеното в отговора на първия въпрос мое схващане). 10. Има ли “изъм”, който да споделяш и в който да се чувстваш свойски? Не. “Измите” са комсомолска работа – радост за масовия човек. Философията обаче е персонална. Строго персонална, дори когато се изгражда сред екип от съмишленици. Философстването е винаги от лично име и е с лично име. 11. Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с твоите идеи и възгледи и да я чувстваш толкова близка, сякаш е писана от теб? Цяла книга? Не, струва ми се. Но отделни глави или пасажи, да. Спомням си каква музика звънеше в главата ми, когато за пръв път попаднах на текстове от Карл Ясперс. Или книгата на Жан-Клод Ларше за Максим Изповедник в по-голямата си част. Статията на Ризенхубер за Анселм Кентърбърийски. Отделни места при Георгий Флоровски. Някакви такива работи. 12. Кой от съвременните философи ти е най-сроден като възглед и/или изследователски подход? Цочо Бояджиев, Волфганг Клуксен, Андреас Шпеер... Каква изненада, нали? Мисля все пак, че най-сроден от съвременните философи ми е Георги Каприев. 13. Коя философска книга си препрочитал най-много пъти? Не си залагам главата за този отговор, но мисля, че не съм препрочел нито една книга от начало до край, ред по ред. Отношението ми към философските книги е функционално. 14. Темата, която изследваш в последно време? Както знаеш, аз съм “принуден” да се занимавам с византийската философия в общи рамки... Иначе традиционно обичам да се “гмуркам” в Григорий Палама, Фотий Константинополски, Максим Изповедник... В момента обаче на масата ми лежи един текст от Анселм Хавелбергски, който все пак има някакво отношение към Византия. 15. Философът, който те вдъхновява? Не обичам думата “вдъхновение”, когато става дума за професионализъм. От моето пролетарско битие ми е останал не само навикът, но и твърдото убеждение, че работното време трябва стриктно да се спазва със или без дуенде. Човек е длъжен да поддържа високо ниво във всеки миг, в който упражнява професията си. Не мисля, че имам нужда от специално вдъхновение и нарочен вдъхновител. 16. Има ли автор или книга, срещата с които да е предизвикала у теб дълбока промяна на тогавашната ти философска позиция или разбиране по отделни проблеми? Средновековните християнски автори, несъмнено. 17. С кого днес си говориш за философия с най-голямо желание и искреност? С колегите, с които работя заедно, със студентите си, разбира се, също. За мен разговорът за философията, повтарям се, е професионален разговор. Ако ме питаш, с кого работя най-интензивно напоследък, тогава ще спомена Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Тодор Тодоров, Деян Деянов, Лиляна Деянова, Емил Григоров, Андреас Шпеер, Паскуале Порро, Ваутер Хорис, Хенрик Анчулевич, Карлос Стил, Янис Деметракопулос, Катерина Иеродякону, Стен Ебезен, Тео Кобуш и още мнозина. 18. Ако можете да попиташ някой от класиците на философията да ти даде разяснение за някое неясно място от своя книга – кого и за какво би попитал? Имам хипотези за недоизказани места при Анселм Кентърбърийски, които мисля, че съм “разчел”. Бих се поласкал, ако той би потвърдил моите реконструкции. 19. За коя недовършена или ненаписана книга на някой от великите философи съжаляваш най-много? Не бива да се съжалява за ненаписаното; трябва да се съжалява за едно или друго написано. 20. Кой от великите философи ти е най-симпатичен и близък като човек? Фотий, може би. 21. Имаш ли “неприятен” философ? Чия мисъл не би искал да продължиш? Да, имам и те не са малко. Това са всички, които се опитват да смачкат философията: било то до някаква просто техническа сръчност, било до методологически рецептурник, било до някаква провинциална идеология, или някакво медийно мазало, или някаква кръчмарска лигавщина. Освен това, генерално ми е противен лошият вкус. 22. Кой мислител извън философската гилдия те впечатлява най-много? От познатите ми – Иван Ланджев, математик, с извинение, както добавя той винаги. 23. Коя книга е разтворена на твоята маса в момента? На моята маса има поне десет отворени книги. Едната споменах малко по-горе. 24. Книга от книжарниците, която препоръчваш да си купим? Ужасно труден въпрос. Днешните книжарници са такава съблазън за човека, изграждал се през великите комунистически пости. Такова духовно изобилие напоследък, просто като в сън. Ако трябва все пак да назова нещо конкретно и при това да гледам в перспектива: цялостния превод на Плотин, осъществен от Цочо Бояджиев. 25. Какво прави една философска книга класическа? Нейната рецепция, активното й усвояване. Има просто правило: когато един текст продължава да занимава умовете поне петдесет години след появата му и анализите върху него надхвърлят поне десет пъти собствения му обем – пишете го класически. 26. Най-странната философска книга, която си чел? Няма не-странни философски книги, мисля си. Философията принципно не предполага затварянето си в текст и в същото време – във всеки случай през последните 2000 – 2300 години – императивно изисква потвърждаването на философстването чрез текстове. Иначе философът става съмнителен и в последна сметка излиза от играта. Имам предвид философската и историко-философската, която всъщност е една единствена игра. И това ако не е странно... 27. От каква философска книга имаше нужда през последните десетилетия в България, а не беше написана? Не мога да отговоря на този въпрос по няколко причини. Първо, защо трябва да бъде писана в България? Ако има нужда от нея, тя може да се преведе. Значи става дума за някаква изобщо ненаписана книга. Аз обаче разбирам само от вече написани. Второ, не мисля, че в България има някаква масова потребност от философски книги. Това впрочем се отнася за всяка страна в този свят. Философията е елитарно занимание. Трето, какво значи “нужда”? В момента, в който някой осъзнае нещо подобно, трябва веднага да седне и да напише тази книга. 28. Има ли според теб добродетел или порок, които да отличават българина? Не. 29. Забелязваш ли у българите появата на нова добродетел през последните години? Да. Стана вече масова убедеността, че човекът трябва да разчита най-вече на собствените си умения, знания, сили, характер, а не да чака някой да го мисли и да го “оправя”. Това е добродетел на пълновръстието.
Цялата ми вътрешна уредба изключва възможността да произведа изречение, валидно или интересно за такова множество.
27 април 2005, София |