|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Интервю с Кирил Василев
1. Учудването, което Ви пробуди за философията? Безкрайността на природата и специално Родопите. Бях на 5 г., когато се изкачих на един хълм край моето родно село. Когато погледнах безкрайността на нагънатите планински вериги на Родопите, аз бях изумен. Това ме потопи в някаква атмосфера на чувство за безкрайност на Вселената. 2. Първите прочетени философски книги? Бях в долните класове на гимназията, когато прочетох За ролята на личността в историята от Плеханов. Също брошури от Димитър Благоев. Но, да Ви кажа искрено, аз като ученик бях много вярващ. До 13-та си година. Спомням си колко строго спазвах постите. Между 13 и 14 г. цяла година се борих със себе си, докато стана атеист. Но запазих нещо от християнските добродетели. 3. Първият “Ваш” автор? Русо. Неговите книги За произхода на неравенството, За обществения договор. 4. Има ли човек, когото можете да наречете свой учител във философията? Нямам. Сам се учех. Сам навлизах във философията. На 14-15 г. възраст в гимназията за мен се извисиха над другите Маркс и Енгелс като гениални философи. 5. За живота на кой философ бихте искал да знаете в най-големи подробности? Ницше. Аз бях марксист, но четях с увелечение и Ницше. Привлече ме неговият стил, защото аз обичам ярките изрази, поетичното. Стилът на Ницше ме пленяваше. 6. Вашето философско време от денонощието – за писане, за свободно размишляване, за преподаване? Сутрин. Обичам рано да стана и да работя. Не обичам да работя нощем. 7. С коя книга или автор си помагате при екзистенциални проблеми? Сервантес и Шекспир. Това са ми любимите автори в световната литература. 8. Има ли “изъм”, който да споделяте и в който да се чувствате свойски? Аз дълго време се наричах марксист, имаше и време, в което се наричах марксист-ленинец. За мен Маркс, Енгелс и Ленин бяха големите философи. Но след известно време започнах да разбирам, че и те не са сложили точка в развитието на философията. И в една от моите студии казах “по-добре да не се наричам марксист, а да се наричам учен, за да не бъда зависим от нито една велика личност”. Защото великата личност е опасна за човек, който иска да мисли самостоятелно. Искам да се пазя от сянката на големия дъб. 9. Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с вашите идеи и възгледи и да я чувствате толкова близка, сякаш е писана от Вас? Не. Не намирам такава книга. Моят стил на писане е съчетание между философия и художествена литература и смятам, че в него има нещо оригинално. Пазете се от гениите! Много хора се загубват в сянката на гениите. Геният е нещо велико, от което се учим, но трябва и да се пазим от него. 10. Кой от съвременните философи Ви е най-сроден като възглед и/или изследователски подход? От философите на ХХ в. с удоволствие чета Михалчев. Той е изящен в писанията си със своята логика и с остроумието си. 11. Философът, който Ви вдъхновява при всяко четене? Михалчев. От по-близките философи, които познавах, той ме вдъхновяваше. Беше много човечен, много романтичен, много остроумен. 12. Имате ли “неприятен” философ? Чия мисъл не бихте искал да продължите? У нас – Тодор Павлов. От него съм се учил, но по-късно, като видях колко грубо постъпваше, как се подмазваше на политически дейци, ми беше неприятен. Аз го отбягвах. Веднъж, когато излезе книгата ми Любовта, той ме попита: “Няма ли да ми подариш от твоята книга?” Аз му отговорих: “Другарю Павлов, Вие знаете, че не съм от Вашето обкръжение”. Направо му го казах. Имаше и други неприятни философи у нас, които доносничеха на Тодор Живков. 13. Коя книга е разтворена на Вашата маса в момента? В момента пиша моята книга за науката. Моите ръкописи са на бюрото ми. Но преди няколко дена на масата ми беше История на философията на Бартранд Ръсел. У него ми харесва свободата на мисленето. 14. Какво прави една философска книга класическа? Когато се докосне до най-съществените въпроси на битието на човека и достигне до смисъла на човешкия живот. 15. Най-странната философска книга, която сте чел? Тъй рече Заратустра на Ницше. 16. От каква философска книга имаше нужда през последните десетилетия в България, а не беше написана? Бих желал да се появи една философска книга за политическата и социалната трагедия на нашата България през последните 10 години. Появяват се отделни неща, но смятам, че не са достатъчно дълбоки. Не се отива до корена на нещата. 17. Има ли според Вас добродетел или порок, които да отличават българина? Не смятам, че има такава черта. Но ако говорим за българина, трябва да припомним, че през периода на робството е претърпял тежки духовни рани, които още не са излекувани. Една от тези рани е чуждопоклонството, подчинението на силния. Покорството преобладава в голяма част от българите. Това е вкоренено в българина. Да вземем един такъв случай. През 1881 г. след освобождението на България в Източна Румелия българското правителство кани на събора в манастира Бяла Черква край Пловдив, знаете ли кого? Ахмед Ага Тамарашлията! Този, който участва в потушаването на Априлското въстание със своя башибозук и който след Берлинския конгрес откъсна от България 21 български селища и се провъзгласи за генерал-губернатор. А те го канят на гости! И още нещо. Захари Стоянов описва срещата, на която сам той лично присъства. Идва Ахмед Ага в официална униформа на турски юзбашия с 15 души охрана. И когато слиза от коня, към него се юрва цялото население да му целува ръка! И понеже много са били желаещите, той си дава и двете ръце да му целуват! И Захари Стоянов казва – ето ги довчерашните роби. По-късно, по време на съединението, български политици пишат писмо до султана и го канят да дойде “да освободи България”! 18. Ако можеше да стане така, че всички българи да прочетат едно Ваше изречение, кое би би ло то? “На мен ми е трудно, когато не ми е трудно.” Аз не обичам да не ми е трудно. Чувствам се неуютно, когато не ми е трудно. 19. С кого Вие лично бихте направил интервю? С Исак Паси. С него сме имали доста философски единомислия и философски спорове. С него имаме едно привличане, защото сме различни по темперамент. Той е един Еразъм Ротердамски, повече меланхоличен, интравертен. Аз съм екстравертен. Аз съм по-импулсивен, а той е по-затворен. В неговата философия има скептицизъм, а в моята философия има увереност в нещата, макар че и аз имам един контролен скептицизъм. Той е един вглъбен, малко тъжен философ, един меланхоличен философ, а аз съм импулсивен, аз съм сангвинико-флегматик. Аз обръщам голямо внимание на темпераментите на философите и на хората. Август 2004 г. Въпросите зададе: Иван Колев |