|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Интервю с Райчо Пожарлиев
1. Насочих се към философията заради свободата. По настояване на родителите си се записах в техническо училище в родния град (“За да научиш занаят” - казваше майка ми). Примамиха ме с гръмкото име на една нова специалност - Електроника. Казваха, че бъдещето е не на старите механични машини, а на новата електронно изчислителна техника. Докато завършихме, в родната социалистическа икономика нямаше и следа от подобна модерна техника. Електронното оборудване на заводите в републиката бе далечно, като самият комунизъм. На всичко отгоре постъпих в техникума след мъчителен конкурсен изпит по математика - дисциплина, в която винаги съм бил гол и бос. Имах чувството, че буквално се самоизнасилвам. В техническото училище нищо не научих. И до ден днешен, когато трябва да сменя бушон, ми призлява. Казват, че тогава гледам много безучастно. Така си е. Но всяко зло за добро. Сократ гледа така на Ксантипа. Той казва, че мъките, които му е причинила, са го калили. След дългогодишно общуване с такава жена, човек не може да бъде стреснат от нищо. Така и за мен - сблъсъкът със сухите формули, с точните технически знания, с непротиворечивите методи бавно, но категорично ме отдалечаваше от техниката. Учителят ни по философия не искаше от нас точни знания, а поощряваше самостоятелността на мисълта ни. Разликата между часовете по философия и часовете по другите дисциплини ми напомняше на разликата между свободната разходка и вдигането на щанги. В средното училище разбрах какво не искам. А това бе начало на проумяването какво искам. Исках знание, което да е свободно. От всички знания, за които имах представа, философията и до ден днешен отговаря на това изискване.
2. Първите прочетени философски книги? Не е зле да се припомни, че по времето на моето просвещаване нямаше много истински философски книги. Дори академичните преводи на класици като Кант и Хегел бяха редки като екзотични плодове. Първата ми философска книга бе От Бейкън до Маркс на Елена Панова, която се опитвах да чета с речник в казармата. Нищо не разбирах. Просто защото не разбирах и речника.
3. Първи твой автор Първият ми любимец сред философите стана Б.Спиноза. С цели месеци изучавах проблема за субстанцията. Бях написал на вратата на квартирата си в София - “Пожарлиев - специалист по субстанции”. Сега това ми звучи като надпис в нарколаборатория. 4. Твоето философско време от денонощието - за писане, за свободно размишляване, за преподаване?Човек трябва да е безработен, за да има режим, т.е. да си определя сам кога да пише, кога да чете, кога да мисли. Работя, когато трябва, и няма време, в което да не мисля. Дори сънищата ми са препълнени с проблеми.
5. Има ли изъм, който да споделяш и в който да се чувстваш свойски?С възрастта все повече ми се нрави мъдростта на Шопехауер. Човек не може като барон Мюнхаузен да се вземе в ръце, като се хване за косите и се самоиздърпа от блатото. Всякакви оптимистични теории от типа, че човек е това, което сам направи от себе си, ми звучат фалшиво. Но, напротив, че той може да осъзнава какво не е направил, е условие да действа и да се чувства жив.
6. Философът, който те ентусиазира в най-голяма степен?Напоследък се опитвам да обхвана темата за храната и храненето в културата.7. Философът, който те ентусиазира в най-голяма степен? Това определено е Кант. Той е гениален не с това, което казва, а с това, което следва от казаното.
8. Имаш ли “неприятен” философ? Чия мисъл не би могъл и не би искал да продължиш? ”Неприятни” са ми философии, осъществени с голямо техническо умение и ерудиция, но в които ми се губи целта и жизненият смисъл. “Неприятни” са ми също и философи, които правят кариера с “разобличаването” на философията.
9. Смяташ ли, че има професии, които най-често “продуцират” “непрофесионални философи”? Намирам, че всеки си има своя философия, но малцина са склонни да философствуват. Това проличава най-вече в липсата на респект пред философията на другите. Затова няма и нефилософска професия, която, ако може така да се каже, е скрит резерв за философията. Истинският резерв е животът, жизненият опит, който може да направи философ от историка, литератора или писателя.
10. Коя философска книга си препрочитал най-много пъти? Сякаш това е Критика на чистия разум на И. Кант.
11. Коя книга четеш в момента? Коя книга е разтворена на твоята маса в момента? В момента на бюрото ми е История на философията на Фредерик Копелстън.
12. Книга от книжарниците, която препоръчваш да си купим? Стойностните философски книги на пазара са страшно много. Но измежду появилите се напоследък бих препоръчал Мисли на Б.Паскал (изд. ЛИК), Миналото е чужда страна на Дейвид Лоуентал (изд. КХ) и Изворите на Аза на Чарлз Тейлър (СОНМ).
13. Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с твоите идеи и възгледи и да я чувстваш толкова близка, че сякаш е писана от теб? Убеден съм, че никой философ не е дотолкова съзвучен с мен, че да се отъждествявам с книгите му. Затова и обичам много философи. В тях се чувствувам размножен.
14. Какво прави една философска книга класическа? Нейната диалогичност, т.е. способността да общува с още неродените хора.
15. Най-странната (щурата) философска книга, която си чел Физиогномика на Аристотел. Юли 2004 |