Касталия/Kastalia
Един сайт на Иван Колев

 Browsers: Microsoft Internet Explorer, Mozilla Firefox 2.x, Opera

философите

СИЛВИЯ МИНЕВА

Кое те пробуди за философията? Първото учудване, проблем, тема?

Древногръцката митология и това, което научих за нея в класическата гимназия, в часовете по история на културата. /НГДЕК/

Първите прочетени философски книги?

“Малкият принц” на Егзюпери, ако може да се смята за “философска” книга...

Първият “твой” автор?

Има ли човек, когото можеш да наречеш свой учител във философията?

Всичките ми преподаватели във ФФ на СУ с изключение на тези по история на БКП, научен комунизъм и политикономия.

Кога разбра, че философията е твое призвание?

В известен смисъл се смятам за “потомствен “ философ заради майка ми, която също се занимава с философия и преподава във ФФ, така че трудно мога да посоча конкретен момент, в който съм разбрала, че философията ми е призвание. Със сигурност обаче мога да посоча кога разбрах, че преподаването по философия ми е призвание – когато единадесетокласник от 79-то у-ще, в което работех като учител по философия, дойде при мен и ми каза:”Г-жо Минева, искам да Ви благодаря за това, че благодарение на Вас разбрах колко сериозно нещо е философията и съжалявам, че в бъдеще няма да мога да продължа да се занимавам с философия, защото ще кандидатствам медицина...” .

Ако не беше в момента в България и имаше пълното право и реалната възможност да избираш, къде (континент, страна, град, университет или институт) би искал да се занимаваш с философия?

Убедена съм, че човек философства най-добре там, където се е родил или живял най-дълго, защото там жизнената ситуация му е най-близка, най-позната, “родна”...Достатъчно е да си припомним Сократ, който предпочита чашата с отрова, не само от привързаност към справедливостта, но и защото не е искал да живее другаде, освен в родната Атина, която е трябвало да напусне и да живее в изгнание, ако приеме предложението на учениците си за бягство.

Ако върнем времето назад в ХХ в. и се намираш във възрастта на избора на университет, къде би искала да следваш философия? При кого от философите на ХХ в. би искала да учиш?

Трудно ми е да отговаря на такъв въпрос, защото съм завършила в България и не знам какво е да си студент в Пловдив, Варна, Германия, Австралия или някъде другаде...Струва ми се, че не е толкова важно къде си завършил философия, а защо си се заел точно с философия. Моят отговор е прост: защото съм философ, т.е. “фен” съм, привърженик съм на мъдростта, а да си мъдър според мен значи преди всичко да си човечен...

За живота на кой философ би искала да знаеш в най-големи подробности?

Животът на всички велики философи е бил интересен и различен с нещо от този на другите хора. Като че ли най-драмитични са съдбите на трима философи, чиито имена –незнайно защо! – са все с буквата “С”: Сократ, Сенека, Спиноза. Те са тримата, с биографиите на които съм се занимавал най-много.

Твоето философско време от денонощието – за четене, за писане, за свободно размишляване, за преподаване?

За мен всяко време е подходящо за философстване, защото врмето е твърде условна категория, а философията - начин на живот, modus vivendi, както се казва, или ако използвам една известна фраза, по-важно е “Как ще прекарам времето на своя живот”, т.е. ще съумея ли да го прекарам философски, а не кое време е “философско”, защото всяко може да е такова...

С коя книга или автор си помагаш при екзистенциални проблеми?

За жалост още не съм се научила при такива проблеми да си помагам с книги, защото все още залагам на живата диалогична връзка с хората, на които държа, имам доверие и разчитам, че ще мога да обсъдя проблема.

Има ли “изъм”, който да споделяш и в който да се чувстваш свойски?

Да, има и то не един, но на първо място е “Морализмът” в хубавия смисъл на думата, в смисъла на нравствено наставничество, а не в изкривения на морализаторството. Симпатичен ми е също и “патриотизъм”, защото според мен това е най-сигурният път за изход от идентификционни кризи.

Има ли книга от друг автор, която да е толкова съзвучна с твоите идеи и възгледи и да я чувстваш толкова близка, сякаш е писана от теб?

Много са. Най-близки обаче са ми като че ли на Ерих Фром “Човекът за себе си”, “Да имаш или да бъдеш”, на Андре-Конт Спонвил “Малък трактат за големите добродетели”, на З.Бауман “Глобализацията”, на Едгар Морен “Мислещата глава”, на Чарлз Тейлър “Безпокойството на модерността”, анализите на Фукуяма за постчовешкото бъдеще. Има и други, разбира се.

Кой от съвременните философи ти е най-сроден като възглед и/или изследователски подход?

Като възгледи са ми най-сродни разсъжденията на Ерих Фром за себичността, алтруизма, егоизма, концепцията на Джовани Сартори за идеалите и реализма, идеите на Макс Вебер за протестантската етика, за учения и политика, “Отвъд своободата и достойнството” на Б.Ф.Скинър. Като подход ми допада най-много това, което правят З.Бауман, и Е. Левинас, а защо не и З.Фройд с неговите културологични препратки.

Коя философска книга си препрочитала най-много пъти?

Има философски книги, които се налага да препрочиташ, защото са трудни за разбиране. Такива са например, книгите на Кант и Хегел. Многократно съм се връщала към Кантовите “Основи на метафизиката на нравите”. Да препрочитам ми се е налагало и някои от работите на Фройд – “Аз и то”, “Безсъзнателното” и др. Напоследък много често се връщам да чета отново отделни глави и пасажи от “Постмодерната етика” на Бауман и “Нашето постчовешко бъдеще” на Фукуяма.

Темата, която изследваш в последно време?

За добро или за зло не е една, ами са няколко. Но в последно време се занимавам най-усилено с теоретични въпроси на биоетиката, която днес е много актуална – ясно защо! – но и все още концептуално много мъглява. Затова за мен са особено интересни темите за това как би могла да бъде интерпретирана темата за смъртта в плана на съвременната биоетика или какъв може да бъде биоетическият дискурс на категориите пол и идентичност. Специално се занимавам и с изследване на съвременния статус на категорията “отговорност”, особено в поостмодерната етика, защото в тази етика отговорността се разглежда по нов начин, различен от нормативисткия , по който обикновено се разбира тя днес и поради което е налице реалната опасност от заличаване на етическото знание и моралното философтване чрез редуцирането на етиката до матрица за кодификационни модели. Впрочем, същата опасност грози и биоетиката.

Философът, който те вдъхновява?

С риск да стана банална, пак ще отговоря: много са. Но като че ли най-вдъхновяващо са ми въздействали Киркегор и Ницще, а също Е.Фром и Хосе Ортега-и-Гасет.

Има ли автор или книга, срещата с които да е предизвикала у теб дълбока промяна на тогавашната ти философска позиция или разбиране по отделни проблеми?

Разбира се, има. “1984” и “Животинската ферма” на Оруел, “Човекът се е появил през холоцена” на Макс Фриш, както и споменаттата вече “Малкият принц” на Егзюпери. Прочитът на тези книги не е предизвикал толкова “дълбока промяна”, колкото “пробуждане” на интереса ми към проблеми, които дотогава не съм разбирала и осъзнавала.

С кого днес си говориш за философия с най-голямо желание и откровеност?

За съжаление много ми липсва философското общуване, защото в забързания и фрагментиран свят, в който живеем, каквото и да си говорим, отчуждението днес не подминава никого, в т.ч. и философите. Парадоксално е, но е с най-голямо желание и откровеност разговарям с колеги не от България, а от Кипър като Сотирис Теохаридис и проф. Назип Хамитов и доц. Светлана Крилова от Украйна. Напоследък с особено удоволствие разговарям и със студентите си от магистърските програми “Глобалистика” и “Виртуална култура”, в които имам лекционни курсове по модерна и постмодерна етика. Те са страхотни и ме правят оптимист за бъдещето на нашето образование и на страната ни.

Ако можеше да попиташ някой от класиците на философията да ти даде разяснение за някое неясно място от своя книга – кого и за какво би попитала?

Класиците не бих питала за нищо, не защото всичко при тях ми е ясно, а защото те са затова “класици”, за да бъдат интерпретирани и да се предлагат нови прочити на традиционни въпроси. Виж обаче по-съвременните като Хабермас например, може да бъдат питани много и на първо място “Кому е нужен този сложен изказ”, който оставя впечатлението, че подобни автори служат на максимата “Защо да го казвам просто, като мога да го кажа сложно?”

За коя недовършена или ненаписана книга на някой от великите философи съжаляваш най-много?

Не съжалявам, защото те са станали велики не заради ненаписаните или недовършените си книги, а заради идеите, които са изказали и принципите, които са формулирали.

Кой от великите философи ти е най-симпатичен и близък като човек?

Сократ и Бъртранд Ръсел.

Имаш ли “неприятен” философ? Чия мисъл не би искала да продължиш?

Огюст Конт ми е определено “неприятен” и въобще позитивизмите и позитивизирането, които няма нужда да бъдат продължавани, защото тяхното “продължаване” ще е равнозначно на свършека на света в буквален и преносен смисъл. То е все едно да се осъществи на практика филмът “Матрицата”. Не харесвам също и Жил Липовецки, защото е прекалено явен апологет на консуматорското общество.

Кой мислител извън философската гилдия те впечатлява най-много?

Оскар Уайлд, Андре Мороа, Егзюпери и др.

Коя книга е разтворена на твоята маса в момента?

В момента чета “Другост и трансцендентност” на Е.Левинас, но не е разтворена в момента на масата, защото няма място заради компютъра.

Книга от книжарниците, която препоръчваш да си купим?

“Постмодерната етика” на З.Бауман, “Нашето постчовешко бъдеще” на Фр.Фукуяма и разбира се, “Аморалното2” на Силвия Минева:)))

Какво прави една философска книга класическа?

Непреходността и разбираемостта на идеите й.

Най-странната философска книга, която си чела?

Помня заглавието, но автора, да ме извини, не помня. Книгата се казваше “Пух и философите” и признавам, че почти нищо не разбрах от нея. Като че ли имаше някакъв опит за ирония, която обаче беше прекалено сериозна, за да е истинска...

От каква философска книга имаше нужда през последните десетилетия в България, а не беше написана?

На този въпрос ще отговоря не като философ, а като специалист по етика. България имаше нужда от “Несистематична етика”. Също и моите студенти имат спешна нужда от монографията ми “Съвременната етика и моралните проблеми днес”, но издателите в България нямат нужда, защото знаят да искат само пари от авторите.

Ако можеше да стане така, че всички българи да прочетат едно твое изречение, кое би било то?

Човешко е да се преструваш!

25 август 2006 г.