Касталия
Един сайт на Иван Колев

 Browsers: Microsoft Internet Explorer, Mozilla Firefox 2.x, Opera

 

 

4. С Ъ В Е С Т

 

Съдържание
теми, илюстрации, упражнения, тестове
 Справочник
речник, имена, хронология		 За любознателните
библиография, текстове ІІ-ро равнище
1. Изворите на съвестта

2. Добросъвестност

3. Честност

4. Слабата съвест

4. Има ли благородна лъжа?

 

Вътрешният самосъд

Идеята на Имануел Кант [idei] е особено привлекателна. Кант не прибягва нито до демони и божества, нито до хипотетични същества. Според него съвестта е съд, който азът извършва над самия себе си. Т.е. човекът не е морално безпомощен и не се нуждае на всяка цена от външна сила, за да бъде добродетелен. В самия него има дебат относно моралността на постъпките, които извършва. Съвестта е форум, на който човек преценява доколко е правилно това, което възнамерява да извърши или вече е извършил. Чрез съвестта човек сам произнася присъдата над своите морални грешки. И сам си налага наказанието – разкаяние и срам.

 

 

Кант (1724–1804)

Ж и в о т:

Имануел Кант е роден на 22 април 1724 г. в Кьонигсберг. След завършване на университета в Кьонигсберг Кант е домашен учител 9 години. От 1755 г. преподава в университета в Кьонигсберг. Известно време е библиотекар в кралския замък в Кьонигсберг. Умира на 12 февруари 1804 г.

С ъ ч и н е н и я:

Основи на метафизика на нравите, Критика на практическия разум, Метафизика на нравите.

А ф о р и з м и

·         Диващина е независимостта от закони.

·         Дисциплината, т.е. порядъкът, променя животинското в човешко.

И д е и

Човек не може да извлече от своя опит моралните правила, от които трябва да се ръководи.

Дали една постъпка е морална, зависи от мотива, с който правя избор.

Волята е практически разум, т.е. осъществяване на разума. Волята се противопоставя на влеченията и на склонностите.

Принципът, който ръководи волята, се нарича императив.

Императивът е хипотетичен, ако ни казва: ако искаш да постигнеш това, направи така.

Императивът е категоричен, ако ни казва: постъпвай според такава максима, която искаш да стане закон за всички.

Етиката на Кант не съдържа рецепти как точно да постъпваме в едни или други случаи. Тя апелира да постъпваме така, сякаш с всяка своя постъпка (с избраната от нас максима) показваме на хората какви трябва да бъдат (какъв трябва да е моралният закон).

Моралното отношение към човека не допуска той да бъде използван като средство за нещо друго. Човекът е самоценност. В нашите очи той трябва винаги да бъде цел и никога само средство.

Това се отнася и до самите нас. Затова самоубийството е неморално, понеже при него животът се използва като средство – за да протестираме срещу нещастие, което ни е сполетяло, или дори за да отмъстим на някого. Затова постъпката на човека-камикадзе е неморална от подобна позиция.

Щастието не е осигурено за човека. Дори и за най-добродетелния човек. Но човекът има дълг да бъде достоен за щастие.

Правото е сфера на външната свобода.

Правото се дели на частно и публично.

1) Частното право се обхваща вещни права, лични права и вещно-лични права.

а) Вещни права са собствеността и владението.

б) Лични права са  договорите.

в) Вещно-лични права са брачните отношения, отношенията между господар и слуга.

2) Публичното право се дели на държавно право и международно право.