• Гласът на демона
• Гласът на Свръх-Аза
• Вътрешен съд
• Призив за автентичност

2. Добросъвестност

3. Честност

4. Слабата съвест

• Нечиста съвест
• Лицемерие

4. Има ли благородна лъжа?

Призив към автентичност

Фридрих Ницше [idei] и след него Мартин Хайдегер [imena] предлагат друга версия за съвестта. В своята книга Веселата наука Ницше твърди: “Какво ти говори съвестта? – “Да станеш това, което си“. Тази формула е на пръв поглед парадоксална – как е възможно да искаш да станеш това, което вече си? Нужни ли са морални усилия за това? Трябва ли човек да има съвест, за да го постигне?

Ницше (1844–1900)

Ж и в о т

Фридрих Ницше е роден в селцето Рьокен в Прусия. Учи в реномираната гимназия в Пфорта, след това следва класическа филология в Бон и Лайпциг. През 1869 г. става професор по класическа филология. Среща Рихард Вагнер и няколко години е под негово влияние. От 1879 г. напуска професорското поприще поради заболяване. Живее със скромна пенсия по болест. През 1890 г. изпада в умопомрачение и следващите 10 години е под грижите на майка си и сестра си.

С ъ ч и н е н и я

Генеалогия на морала, Тъй рече Заратустра, Залезът на боговете.

А ф о р и з м и

·         Но нека да ви открия напълно сърцето си, мои приятели: ако наистина имаше богове, как бих се сдържал аз да не стана бог? Следователно няма богове.

·         Във великодушието се съдържа същата степен егоизъм, както в отмъщението, само че друго качество егоизъм!

·         Мислите са сенките на нашите чувства – винаги са по-тъмни, по-празни, по-прости от тях.

·         По-изискано е да се изкараш неправ, да, отколкото да излезеш прав, особено когато имаш право. Само че трябва да бъдеш достатъчно богат за това.

И д е и

В основата на битието е волята за мощ. Достойнството на хората е в тяхната сила за мощ. Затова свръхчовекът е повече от обикновения човек, който има дребни еснафски цели и завижда на силните, творчески натури. 

Ницше е известен критик ни християнството и християнската етика и морал.

Християнската етика е упадъчна, защото величае слабия човек. Християнството е нелегален заговор на слабите срещу силните. То се ражда в катакомбите и подземията на Рим, в гетата и сутерените. Християнската любов и състрадание към слабите, бедните и неудачните, презрението към тялото и към силните личности  и по този начин влошава човешкия род. Християнското сантиментално милосърдие е противоположно на римската мъжествена доблест.

Християнството е свят на умопобъркани. То не е просто болест, а неприличие. Днес само урод може да не се срамува да се нарече християнин. Понятия като “страшен съд” и “безсмъртие на душата” са инструменти за мъчение.

На тази своя критика на християнската етика Ницше противопоставя идеята за Свръхчовека. Той олицетворява висшия тип човек, който е силен индивид с непреодолима воля за мощ. Свърхчовекът се отнася към човека както човекът към маймуната. Примери за свръхчовек са Омировите герои, Цезар, викингите, Чезаре Борджия, Наполеон.

Има два вида морал – господарски и робски.

Господарският морал придава безусловна ценност на живота. Свързан е с чувството за мощ, суровост и щедрост. Не се бои от врагове, дори има полза от враговете, защото чрез тях доказва своето величие. Човекът с господарски морал е аристократ, егоист, изтънчен, самоуверен и самотен, защото е чистоплътен, а безразборното общуване опошлява..

Робският морал доминира днес. Той е израз на вярата в “доброто” и “прогреса”. Тук силният човек се преценява като зъл, а глупавият – като добър. Човекът с робски морал е търпелив, състрадателен и благодушен.

За Ницше демокрацията е израз на победа на слабите над силните, на тълпата и плебса над героите.

Социализмът облагодетелства посредствените. Той е тирания на най-низшите и най-глупавите. Затова може да съществува дълго и се проваля под формата на краткотраен тероризъм.