• Гласът на демона
• Гласът на Свръх-Аза
• Вътрешен съд
• Призив за автентичност

2. Добросъвестност

3. Честност

4. Слабата съвест

• Нечиста съвест
• Лицемерие

4. Има ли благородна лъжа?

Друг случай на дефицит на съвест е лъжата. Лъжата не е просто грешка или незнание. Човек греши в своите мнения, понеже не е съвършен. Грешките в науката са част от историята на знанието. Ако Птоломей [imena] не беше правил грешки, нямаше да има нужда да се ражда Галилей [imena].

В лъжата има преднамереност. Лъжата е преднамерена морална неистина. Лъжецът знае истината, но с наглостта на агресивен лицемер твърди нещо противоположно. Лъжецът няма вътрешна непоносимост към неистината, защото съвестта му  е безсилна.

Агресивният лъжец може да е нагъл лицемер, но онзи, у когото е останала все пак някаква съвест, се опитва да се оправдава. Най-честото оправдание се нарича “благородна лъжа”. Философите много са спорили, дали е допустима такава “благородна лъжа”. Има ли изобщо нещо благородно в лъжата? Съвместимо ли е благородството с лъжата? Нали благородник е този, който има такива достойнства, че не се срамува от себе си. 

Руският философ от Владимир Соловьов [imena] твърди, че човек, който излъже един потенциален убиец и не му покаже къде живее жертвата, постъпва морално. Такава постъпка е морална, защото в нея няма:

1)      нищо срамно, понеже е в покрепа на по-висши ценности (човешкия живот);

2)      нищо обидно, защото не се нарушават човешките права;

3)      нищо нечестиво, защото Бог не би защитил убиеца.

Според Соловьов тук няма лъжа в морален план. Информацията, която даваме на убиеца е невярна, но постъпката ни е във вярна морална посока.

Тази възглед е в противоречие с идеите на Имануел Кант [idei], който категорично не приема “благородната лъжа”. Ако пък вземем някоя невинна лъжа като  преувеличаването от вежливост – напр. “Здравей, Слънчице!”, тук според Кант всъщност няма лъжа, защото никой не се лъже от тези невинни ласкателства [anthology]. Всяка лъжа унижава човека, твърди Кант, унижава неговото човешкото достойнство, затова не може да бъде приемлива в никаква форма.