Касталия
един сайт на Иван Колев

Browser: Microsoft Internet Explorer,

дебати

ДЕКЛАРАЦИЯ

по повод на Проект за Закон за развитие на академичния състав

За една група от академичната общност обсъжданият Проект за Закон за развитие на академичния състав е крайно неблагоприятен, защото осъжда на „академична смърт” (отстраняване от академичната общност) всички асистенти, които не са защитили докторат (с възможно изключение за "преподавателите по практически дисциплини").

За мащаба на очакваните уволнения може да се съди от приложената таблица, направена по данни от сайта на СУ (по тази причина са възможни известни неточности, но те със сигурност не са значителни). От тези данни се вижда, че ако не се променят съответните текстове в Законопроекта, предстоят съкращения в СУ, които са сравними само с тези непосредствено след 1944 г.

Можем само да гадаем колко над хиляда ще бъдат уволнените асистенти в цяла България.

Ето няколко аргумента срещу съкращаването на асистентите без докторат:

 

1. Законът извършва несправедливост спрямо много голяма група университетски преподаватели, понеже имплицитно вменява вина („незащитен докторат”) за нещо, което не е било изискуемо от действащия закон и действащи университетски правилници и по този начин се предвижда несправедливо ретроактивно действие.

2. Не се зачита извършената научна и преподавателска работа, заради която асистентите са назначени по силата на спечелен конкурс и за качеството на която преподавателска работа те са били атестирани. Получава се парадокс – Проектозаконът привижда докторската дисертация като единствен продукт, с който се изчерпва научната и преподавателска дейност на асистента, а не взема под внимание това, за което те всъщност са били назначени.

3. Философията на Законопроекта предпоставя задължителна линенеарна възходяща кариера за всички университетски преподавателите, а това е трудно защитимо като всеобщо изискване, мотивирано от презумцията, че води автоматично до подобряване качеството на висшето образование, защото преподаването в университета има нужда от различни форми и за някои от тях – водене на семинари и практически занятия – дългият трудов стаж на асистентите е предимство, а не недостатък. По този начин необяснимо се подценява самостоятелното значение на семинарите и практическите занимания.

4. Много голяма част от днешната наука е дело на хора без степени и звания – такива са изследванията в бизнеса (фармация, биология, информатика и много други) и в неправителствените организации (икономика, социология, политология) - където заплащането е много по-добро от академичното и условията на работа често са много по-атрактивни, така че на този фон повишаването на изискванията към асистентския състав в университетите са анахронизъм (съответства по-скоро на ситуацията през ХIХ в.) и с годините ще доведе до влошаване на качеството на целия преподавателски състав.

5. Изискването за притежаване на докторска степен за заемане на длъжността асистент е твърде максималистично и нереалистично за бедна страна като България, защото в много от висшите училища просто няма нужната академична база. При тези условия правенето на качествена докторска дисертация често изисква наличие на твърде висока доза академичен романтизъм и аскетична жертвоготовност, което е трудно постижимо.

Предвид ниското заплащане на асистентския труд е малко вероятно след влизане на Проектозакона в сила да има наплив от желаещи да защитят докторат, за да станат асистенти.

6. Като потвърждение на изложеното по-горе е фактът, че в момента много специалности - право, икономика, информатика – имат сериозни трудности да намират нови качествени преподаватели и след уволняване на наличните асистенти качеството осезателно ще се влоши. В този дух бяха изказванията на декани и колеги от Юридическия факултет и Факултета по класически и нови филологии по време на Извънредния академичен съвет в СУ, проведен на 24 ноември 2009.

7. Парадоксално е също и това, че при очевидно застаряване на преподавателския състав във висшите училища, Проектозаконът засяга групата преподаватели с най-ниска средна възраст.

8. Ако поради непреодолими финансови мотиви Правителството е принудено да прави съкращения и те все пак трябва да запазят качеството на преподаване, те трябва да бъдат съобразени с академичната атестация на преподавателите, защото само тя дава адекватна оценка за техните качества.
Аргумент по аналогия: ако уволненията в едно министерство или една компания целят да ги направят по-икономични и по-ефективни, едва ли ще е най-удачно те да се фокусират върху масово съкращаване на младшите сътрудници, които получават и най-ниски заплати – вероятно по-разумно ще е да се извършат пестеливи и прецизни съкращения по всички нива в структурата на основата на оценката за качествена работа съобразно спецификата на съответното ниво.

8. Предложенията ни за корекции в Законопроекта са в следните посоки:

Вариант А: отпадане на изискването за докторат за заемане на асистентска длъжност.

Вариант Б: изискване за докторат да е валидно само за заемане на длъжност Главен асистент, което от своя страна да е условие за кандидатстване в конкурс за доцент.

Вариант В: предвиждане на 3-годишен преходен период, в който асистентите без докторат трябва да защитят.

Асистентски колегиум

СУ „Свети Климент Охридски”