|
Касталия/Kastalia
|
|
|
ИВАНКА АПОСТОЛОВА
Изглежда, че за всеки човек паметта формира един водещ спомен, който ни го показва такъв, какъвто всъщност е той за нас. Навярно това е някакъв персонално-ейдетичен спомен. Аз имах възможност да общувам с професор Апостолова повече по време на специализацията ми по Философия на науката през 1987 г. Тогава тя беше ръководител на катедра Философия. На първата ни среща по повод на специализацията тя ми препоръча първо да прочета книгата на Георги Братоев. По-късно ми препоръча книги от Лакатош, Кун, Попър, Полани, Тулмин и др. В началото дори малко ме учуди категоричната и гореща, дори ентусиазирана препоръка за тази книга. Първо, защото дотогава не бях чувал името на Георги Братоев. Второ, защото бях свикнал университетските преподаватели да препоръчват като четиво най-често или своите книги, или книги от световната философска класика. Известно е, че Кант никога не е преподавал Критиките на своите студенти. Чел е философски лекции по Логика и метафизика, използвайки за основа Metaphysica на А. Баумгартен. Противоположното знаем за Хегел - четял е курсове, които точно отговарят на неговите книги (публикувани и непубликувани) и не е ползвал чужди. Професор Апостолова беше по-близка до университетския стил на Кант. Сега си мисля, че може би за нея книгата на Братоев е била нещо аналогично на онова, което Митафизиката на Баумгартен е била за Кант. Този тогавашен жест на проф. Апостолова и досега е първото, което ми се явява, щом си спомня за нея. Жестът има символична стойност - отключва както образа, така и разбирането ми за нея като човек. От него се излъчва един спокоен, обективен пиетет. Една естествена, саморазбираща се сякаш щедрост - желание да споделиш с другия нещо важно и ценно, което е станало част от твоя свят, без това да е придружено от каквато и да е следа от обичайната "колегиална" его-центричност. Януари 2007
|