|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Живко Сталев
С професор Живко Сталев се запознах през 1994 г. Потърсих го във връзка с намерението ми да пиша Философия на правото. За него като юрист ми беше говорил Трифон Силяновски. Освен това при честите ми срещи с неговата сестра Лилия Сталева често я чувах да споменава за брат си с огромно уважение. Тя ми даде неговия телефон и уреди срещата. Съпругата му беше починала и той живееше сам. Лилия Сталева ми казваше, че понякога ходи при него да му помага. Отидох в дома му - живееше на първи етаж в ъглова къща на една от хубавите малки и тихи улици в Лозенец. Имаше голям и хубав кабинет с масивно писалище и хубава, добре подбрана библиотека. Навсъкъде се чувстваше присъствието на един класически професор. Видът му беше също такъв - спокоен, солиден и добронамерен. Много ми приличаше на Цеко Торбов. Оттогава нататък винаги образа на единия остана за мен свързан с образа на другия. И двамата бяха юристи от солидната стара школа, започнали кариерата си в първата половина на ХХ в. Разказах му за какво съм дошъл. Той ме поразпитва малко и ми препоръча разни имена от философия и теория на правото. Още преди да отида при него познавах неговият юридически опус - Българско гражданско процесуално право. По това време в книжарниците имаше много малко качествена юридическа литература. Едва бяха започнали да преиздават юристите от старата школа, а още нямаше преводи на нова чужда юридическа литература и не се бяха появили теоретични книги от посткомунистическото право. В тази ситуация, в която липсваше и Амазон, книгите на юристи като Живко Сталев и Петко Венедиков бяха като лъч в мрака. Затова доста се ровех в хранилището на централна университетска библиотека, за да открия качествени книги по право, издавани в първата половина на века. Много от хубавите заглавия бяха излезли в най-престижната научна поредица - Университетска библиотека. Там открих и нейното начало - трите тома от Римско право на Жирар, с което е била зачената поредицата. Каквито и находки обаче да имах Българско гражданско процесуално право на Живко Сталев за мен си остана образец за УНИВЕРСИТЕТСКИ УЧЕБНИК. И тогава, и сега се възхищавам от прецизната и добросъвестно свършена работа от професор Сталев. Тази книга многократно съм посочвал и на колеги, и на студенти като онова, което според мен всеки един съвестен и талантлив университетски преподавател дължи на българската наука и на своите студенти.
|