|
Касталия/Kastalia
|
|
|
ХАНС-ГЕОРГ ГАДАМЕР
Бях на специализация в Германия и един от немските колеги ми каза, че в Хайделберг ще се чества стогодишнината на Ханс-Георг Гадамер. Стипендията беше оскъдна и знаех, че пътуването ми ще бъде авантюра, но усещах, че няма да мога да устоя на изкушението. Вече бях слушал лекция на Гадамер в Неапол, Италия, при филантропа Марота, но сега въображението ми се развихри от възможността да мога повече време да го слушам и евентуално да поговоря малко с него.. Пристигнах в Хайделберг към обяд. Програмата на тържествата включваше приветствия в старата зала на Университета, тържествена вечеря и на другия ден семинар, посветен на идеите на Гадамер. Очакваха се множество гости от цял свят. За моя изненада се оказа, че навсякъде входът ще бъде с покани. В ентусиазма си това не го бях предвидил. Отидох при организаторите в Университета и опитах до получа покана, но се оказа, че раздаването отдавна е приключило и ще мога да присъствам единствено на семинара и то наблюдавайки го от съседна сграда на видео стена. Това естествено не ме удовлетвори. Още повече, че вече бях наясно, че нямам пари за хотел и ще трябва да стоя цяло денонощие, само за да наблюдавам индиректно семинара без да мога да се срещна с Гадамер. Докато се чудех какво да правя отидох да разгледам старата сграда на Университета и да видя залата, в която е преподавал Хегел. Влязах и реших да погледам онова, което Хегел е виждал пред прозорците на аудиторията, докато е четял своите лекции - вътрешния двор, старата кула. В този момент вратата се отвори и моите вчувствания бяха прекъснати от друг пилигрим. Разговорих се с него. Посетителят се оказа професор от Италия, близък на Гадамер и негов съмишленик в проекта за философска херменевтика. Аз му споменах за моя проблем с поканите. Той ме погледна за момент малко изпитателно и ми каза, че е получил две покана - за себе си и за съпругата си, но тя не е могла да дойде в Германия. Обаче я бил пазел за един негов местен познат - възрастен учител по философия от местната гимназия, който можело и да няма покана. Но все пак ми предложи да отида на тяхната среща, която щеше да бъде в 14 ч. в прословутото философско кафене "Якоб Бургхарт". Аз отидох да видя дома на Ясперс, после стария замък и в 14 ч. бях в кафенето. Очаквах да чуя само отговора, но те ме поканиха при тях и започнаха да ме разпитват за България, за българската философия след епохата на комунизма, за моите занимания. Накрая възрастният учител ми каза: "Аз лично познавам Гадамер от много години. Той беше мой учител в университета и много пъти съм си говорил с него през годините на следването и след това. Но за Вас това може би ще е единствен шанс да видите нашия именит съгражданин - вземете поканата Вие." Аз имах известни надежди да получа поканата, ако се окажеше, че немският учител си има, но изобщо не очаквах, че ако той няма, тогава ще откаже в моя полза. Чудех се как да им изкажа благодарността си и първото, което се сетих, бе да обещая, че ще се опитам да разкажа на колкото се може повече българи за честването на техния учител Гадамер. Още повече, че беше вероятно, както и май се оказа, да няма друг българин освен мен там. По погледите на учителя и на професора разбрах, че са доволни от реакцията ми. Това беше първият урок по разбиране, който получих в Хайделберг. Но не остана единствен. На честването бяха дошли много от големите имена в съвременната философия - сред тях изпъкваха най-вече Юрген Хабермас и Ричард Рорти. Студентите по философия от Хайделберг бързо образуваха внушителна група около двамата и ги затрупаха с въпроси. Честването започна в 16 ч. в Голямата зала. Много хора говориха, четоха се приветствия, кратко слово произнесе и президента на Германия Рау. Най-силно прозвуча неговото признание, че "учителят по разбиране" Гадамер е важен не само за философите, но и за всички, които взимат днес решения, особено за политиците. Вечерта в кметството имаше гала вечеря. По време на нея Гадамер приемаше лични поздравления. На опашка пред неговата маса застанаха десетки гости. Към края на приема се приближих и аз и изказах моето възхищение и от неговото толкова значимо дело и моите пожелания за добро здраве. Той ми написа няколко думи и каза: "Аз знам, че вие в България се намирате в труден период. Ние, немците, също имахме подобни трудности след войната. Но вие не се отчайвайте. Работете за философската култура". На другия ден, събота, имаше семинар, посветен на идеите на Гадамер. Един от основните докладчици беше Михел Тойнисен. Аз много харесвам знаменитата му книга "Der Andere" и очаквах с интерес доклада му. За моя изненада обаче Тойнисен направи една хладнокръвна аналитична критика на херменевтиката на Гадамер, опитвайки да покаже всичките й уязвими допускания и тези. След доклада думата имаше Гадамер. Патриархът заговори тихо по микрофона, като първо помоли да го извиним, че "по разбираеми причини" му се налага да говори седнал. Аз няма да влизам в задълбочен дебат с моя млад колега, се обърна Гадамер към 70-годишния Тойнисен, ще оставя това занимание на младите. Защото естеството на езика е такова, че постоянно ни въвлича в разговор, за който обаче времето е винаги кратко. Но ние затова почитаме езика, защото той не идва от нас, а говори с нас и продължава да живие и след нас. Сякаш цялата аудитория беше дошла точно за тези думи - да получи един жив урок от учителя Гадамер за това, че част от постигнатата от философия мъдрост е да почитаме възможността за разговор повече от ювенилните увлечения по техниките във философията и извън нея.
|