|
Касталия/Kastalia
|
|
|
Владимир Свинтила
Първата ми среща с него беше в кафенето, което се намираше под книжарницата на Съюза на писателите на ъгъла на "Солунска" и "Ангел Кънчев". Така се случи, че на масата имаше още двама писатели. Свинтила ме запозна с тях и каза кой от тях какво е завършил - единият история, другият - биология. След това за удоволствие на трима ни изнесе една лекция по история на Византия и една по генетика. Другите двама го познаваха добре и слушаха усмихнати, а Свинтила, подпрян с две ръце на прословутото си бастунче с къса перпендикулярна дръжка, разказваше с видимо наслаждение, демонстрирайки безгранично ренесансово любопитство към всичко книжно, което може да се мерне пред ироничния му и книжно-меланхоличен поглед. След това виждах да повтаря същото много пъти. Сега, когато минавам понякога край кръстовището до Руското посолство, все търся да си спомня къде беше пейката (там вече се е настанило някаква борческо заведение), където Свинтила сядаше и подпрян на бастунчето си започваше поредната си приватна лекция преди да ми даде някоя част от нещата, които му помогнах да публикува (Сонетите на Шекспир, Трактат за живопистта на Леонардо). Никога не се ограничаваше само с издателските работи. Винаги намираше повод да разкаже нещо, да измъкне някоя история от феноменалната си памет. Дори когато го срещах да се разхожда бавно и умислено в парка около телевизионната кула се спираше и започваше: "Знаеш ли, Колев, не знам дали си чел, ама ...". Следваше отново някоя история. И най-често говореше за неща от съвсем различни области. За последен път го видях в неговия апартамент в кв. Изток. Заварих го много блед. Току-що беше се върнал от болницата след сериозна медицинска интервенция. Въпреки това настоя да остана и започна да ми показва книги от богатата си библиотека, които предлагаше да преведе за библиотека КАСТАЛИЯ. Не обръщаше внимание на езиците. Спомням си, че особено препоръчваше една книга на митологична тематика от някакъв испански автор. Когато няколко месеца след смъртта му отидох да говоря със съпругата му, видях на масата пишещата машина с поставен на нея наполовина изписан лист от превода на Залезът на римската империя от Гибън. Запомних номера на страницата - 1764-та. Съвпадаше с цифрата на годината, в която Винкелман публикува своята История на изкуството на древността. Владо Свинтила беше много книжен човек, но също така беше силен мъж със сурова биография. Разказваше ми не само за ученето в Италианския колеж преди 1944 г., но и за комунистическия лагер, в който е прекарал две тежки години. Преди време срещнах негов сълагерник и той ми описа униженията, които е трябвало да търпят в лагера, за характера, който е бил нужен на оцелелите, за да запазят човешкото си достойнство и ценности. Свинтила беше най-впечатляващата касталийската фигура в България, която лично познавам. Харесваше утопията Касталия и му беше приятно да публикува в поредица с това име.
|