ГРАЖДАНИНЪТ
Ето тази снимка винаги ме е изпълвала с огромно възхищение. Всеки път изтръпвам, когато се вгледам.
Не знам нищо за нея. Все не ми остава време да се разровя*.
Но това, което виждам, ми е достатъчно.
Един сам човек. Носи нещо. Може би се връща от пазар.
И среща танковете. И застава на пътя им. Сам. На площада. В милионен град на една милиардна страна. Китай.
Но точно там е само той. И никой друг.
Застава. Сигурно го е страх. Но въпреки това стои. Без оръжие, без защита.
Съвсем крехък.
Но може да защити дори най-добре защитените.
И танковете спират.
Това, в което обичайно грешим, е че тази случка се е случила само там, в Китай.
А всъщност тя е всекидневна. Случва се на улицата, в офиса, в трамвая, в ефира, в нета. Навсякъде.
-----
* Всъщност след като написах това се разрових и открих историята на снимката и на ситуацията.
Не знаем името му. Не знаем какво се е случило после с него. Дали е жив?
Знаем само, че е говорил на танкистите. Попитал ги е: "Защо сте тук? Моят град е в хаос заради вас. Вървете си. Не убивайте моя народ. Вървете си".