АРИСТОТЕЛ
АФЕКТ
Афектите са всичко онова, под чието влияние хората, като се променят, се различават в съжденията си и които се съпътствуват от болка и удоволствие – например гняв, състрадание, страх и всички подобни и противоположни тям.
Във всеки от тях трябва да различаваме три момента, например при гнева: в какво състояние хората са гневливи, на какви лица обикновено се гневят и за какво.
Аристотел, Реторика, прев. Ал. Ничев, кн. ІІ, гл.1
БЛАГО
Благо е това, което всяка вещ, ако е надарена с разсъдителност, би избрала.
Аристотел, Реторика, 65
ДУША
Не тялото е ентелехия на душата, а душата е ентелехия на тялото. Поради това е правилен възгледът на тези, които приемат, че душата не може да съществува без тялото, нито да бъде някакво тяло. Защото душата не е тяло, а нещо в тялото; и поради това тя пребивава в тялото, и то в едно определено тяло и не тъй, както предишните я присъединявали към едно тяло, без обаче да определят към какво тяло и от какъв вид. ІІ-2-414а20-25
Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 58
Както зеницата и зрението съставят окото, така и душата и тялото образуват живото същество. 413а
Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 55
ЗРЕНИЕ
Обект на зрението е видимото. Видимо е цветът и това, което може да се определи мислено, но няма название.ІІ-7-417в25
Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 68
Зрението е най-важното сетиво. ІІІ-3-429а5
Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 92
РАЗУМ
Разумът по природа не е нищо друго освен способност. И тъй тази част на душата, която се нарича разум – а под разум аз разбирам това, с което душата мисли и съди в действителност, – не представлява нищо, преди да е мислило. Затова и правдоподобно е, че разумът не е смесен с тялото. ІІІ-3-429а20
Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 96
Разумът е способността за осъществяване на тези неща без материя, на разума е присъщо умозрителното. ІІІ-4-430а5
Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 98
ДЕКАРТ
АЗ
Но какво впрочем съм аз? Нещо, което мисли.
Декарт, Размишления върху първата философия, с. 289
ВОЛЯ
Волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка и аз не я удържам в същите граници, а я разпростирам и върху неща, които не разбирам. И понеже сама по себе си воляат е безразлична към тях, тя лесно се обърква и взема лъжата за истина, а злото за добро. Именно поради това аз изпадам в заблуда и в грях.
Декарт, Размишления върху първата философия, с. 360
МИСЛЕНЕ
Под думата “мислене” разбирам всичко, което се извършва в нас по такъв начин, че ние сами го осъзнаваме непосредствено. Ето защо не само да разбираме, да искаме, да си въобразяваме, но също така и да усещаме тук значи същото, както да мислим.
Декарт, Размишления върху първата философия, с. 478
РАЗУМ
Способността да съдим правилно и да различаваме истината от неистината, която собствено наричаме здрав смисъл или разум, е по природа еднаква у всички хора.
Декарт, Разсъждение за метода, с. 247
Разумът, който е универсален инструмент, може да служи при всякакви обстоятелства…
Декарт, Разсъждение за метода, с. 287
ТЯЛО
Под тяло разбирам всяко нещо, което може да се ограничи от някаква фигура; което може да се побере в някое място и да запълни известно пространство по такъв начин, еч всяко друго тял ода бъде изключено от него; което може да бъде усещано или чрез осезанието, или чрез зрението, или чрез слуха, или чрез вкуса, или чрез обонянието; което може да бъде движено п оразли(чни начини, наистина не от само себе си, но от някое чуждо тяло, от което то е докосвано и чието въздействие получава.
Декарт, Размишления върху първата философия, с. 329
КАНТ
АЗ
Аз, което мисля, е предметът на вътрешното сетиво.
Кант, Критика на чистия разум, 475
АПРИОРНО
В течение на работата си под априорни познания ще разбираме значи не такива познания, които са независими от този или онзи опит, а познанията, които са абсолютно независими от всеки опит.
Имануел Кант, Критика на чистия разум
БЕЗУСЛОВНО
Това, което ни кара необходимо да излезем извън границите на опита и на всички явления, е безусловното.
Кант, Критика на чистия разум, 58
БИТИЕ
Битие очевидно не е реален предикат, т.е. понятие за нещо такова, което би могло да се присъедини към понятието за едно нещо. То е само поставянето на едно нещо или на известни определения сами по себе си. В логическата употреба то е единствено копулата на съждението.
Кант, Критика на чистия разум, 581
ВЕЛИЧИНА
Никой не може да обясни понятието за величина изобщо освен приблизително така: тя е определението на едно нещо, чрез което определение може да се мисли колко пъти единицата е поставена в него.
Кант, Критика на чистия разум, 314
ВКУС
Вкусът е способността за преценка на един предмет или на един начин на представяне чрез удоволствие или неудоволствие без всякакъв интерес.
Кант, Критика на способността за съждение
ВОЛЯ
Волята е вид каузалност на живи същества, доколкото те са разумни.
Кант, Основи на метафизика на нравите, 109
ВРЕМЕ
Времето не е нищо друго освен формата на вътрешното сетиво, т.е. на нагледното представяне на самите нас и на нашето вътрешно състояние.
Времето е формалното априорно условие на всички явления изобщо.
Кант, Критика на чистия разум, 113
ВЪЗМОЖНО
Онова, което се съгласува с формалните условия на опита (според нагледа и понятията), е възможно.
Кант, Критика на чистия разум, 290
ВЪЗПРИЯТИЕ
Възприятието е емпирично съзнание, т.е. такова съзнание, в което същевременно има усещане.
Кант, Критика на чистия разум, 248
Способността за въображение е необходима съставна част на възприятието. 205
Кант, Критика на чистия разум
ГЛУПОСТ
Този, който никога не може да прави нещо повече, освен само да се учи и да подражава, се нарича глупак.
Кант, Критика на способността за съждение, 200
ДЕЙСТВИТЕЛНО
Онова, което е свързано с материалните условия на опита (с усещането), е действително.
Кант, Критика на чистия разум, 290
ДЕФИНИЦИЯ
Да се дефинира, както самият израз показва, значи собствено само да се изложи по първоначален начин изчерпателното понятие за едно нещо вътре в границите му.
Кант, Критика на чистия разум, 666
ДОБРО
Добро е това, което се харесва посредством разума чрез понятието.
Кант, Критика на способността за съждение, 82
ДОГМАТИЗЪМ
Догматизъм е догматичният начин на работа на чистия разум без предварителна критика на способността на разума.
Кант, Критика на чистия разум, 67
ДЪЛГ
Дълг е необходимост на една постъпка от уважение пред закона.
Кант, Основи на метафизика на нравите, 39
ЕМПИРИЧНО
Онзи наглед, който се отнася до предмета чрез усещане, се нарича емпиричен.
Кант, Критика на чистия разум, 100
ЗНАНИЕ
Признаването на едно съждение за истинно, което е достатъчно както субективно, така и обективно, се нарича знание. Субективната достатъчност се нарича убеждение (за мен самия), обективната се нарича достоверност (за всеки).
Кант, Критика на чистия разум, 730
ИДЕАЛ
Под идеал разбирам идеята не просто in concreto, а in individuo, т.е. като единично нещо, определимо или дори определено само чрез идеята.
Кант, Критика на чистия разум, 560
Идеал е представата за една отделна същност като адекватна на една идея.
Кант, Критика на способността за съждение, 112
ИДЕАЛИЗЪМ
Идеализмът (разбирам материалния) е теорията, която обявява съществуването на предметите в пространството извън нас или само като съмнително и недоказуемо, или като погрешно и невъзможно; първият е проблематическият идеализъм на Декарт, който обявява за несъмнено достоверно едно единствено емпирично твърдение (assertio), а именно: Аз съм; вторият е догматическият идеализъм на Беркли, който обявява пространството, заедно с всички неща, на които то е присъщо като неотделимо условие, като нещо, което е само по себе си невъзможно, и обявява затова и нещата в пространството само като фантазии.
Кант, Критика на чистия разум, 296
ИДЕЯ
Идея означава собствено понятие на разума.
Кант, Критика на способността за съждение,112
ИМПЕРАТИВ
Представата за един обективен принцип, доколкото той е принудителен за една воля, се нарича повеля (на разума) и формулата на повелята се нарича императив.
Кант, Основи на метафизика на нравите, 58
ИНТЕЛИГИБЛЕНО
Онова в един предмет на сетивата, което самото не е явление, наричам интелигиблено.
Кант, Критика на чистия разум, 541
КРАСИВО
Вкусът е способността за преценка на един предмет или на един начин на представяне чрез удоволствие или неудоволствие без всякакъв интерес. Предметът на такова удоволствие се нарича красив.
Красиво е това, което се харесва всеобщо без понятие.
Красотата е форма на целесъобразността на един предмет, доколкото тя се възприема при него без представа за една цел.
Красиво е това, което се познава без понятие като предмет на едно необходимо удоволствие.
Красотата /била тя природна или художествена/ може изобщо да се нарече израз на естетически идеи.
Кант, Критика на способността за съждение
ЛОГИКА
Логиката е наука, която подробно излага и строго доказва само формалните правила на всяко мислене (независимо от това, дали е априорно или емпирично, какъв произход или обект има, дали среща в нашия дух случайни или естествени спънки).
Кант, Критика на чистия разум, 52
Формалната философия се нарича логика.
Кант, Основи на метафизика на нравите, 21
МАКСИМА
Практическите закони, доколкото стават същевременно субективни основания на пъстъпките, т.е. субективни основни положения, се наричат максими.
Кант, Критика на чистия разум, 723
МЕТАФИЗИКА
Метафизиката се състои, поне според намерението си, само от априорни синтетични положения.
Кант, Критика на чистия разум
МНЕНИЕ
Мнението е признаване на едно съждение за истинно, при което имаме съзнанието, че това признаване е недостатъчно както субективно, така и обективно.
Кант, Критика на чистия разум, 729-730
МОРАЛ
Моралът не е собствено учението как сме длъжни да се направим щастливи, а как сме длъжни да станем достойни за щастието.
Кант, Критика на практическия разум
МОТИВ
Субективното основание на желанието е мотивът.
Кант, Основи на метафизика на нравите, 80
НОУМЕН
Ако приема неща, които са само предмети на разсъдъка и все пак като такива могат да бъдат дадени на някакъв наглед, макар и не на сетивния (като coram intuitu intellectuali), такива неща биха се наричали noumena (intelligibilia).
Кант, Критика на чистия разум, 320
ОБЕКТ
Обект е това, в понятието за което е обединено многообразното на даден наглед.
Кант, Критика на чистия разум,
ОТРИЦАНИЕ
Отрицание е това, понятието за което представя едно небитие (във времето).
Кант, Критика на чистия разум, 229
ОЧЕВИДНОСТ
Нагледна достоверност.
Кант, Критика на чистия разум, 671
ПОСТУЛАТ
Да се постулира е равносилно да се даде едно положение като непосредствено достоверно без оправдание или доказателство.
Кант, Критика на чистия разум, 304
ПРАВИЛО
Представата за едно общо условие, според коеот известно многообразно може да се постави (по един и същ начин), се нарича правило.
Кант, Критика на чистия разум, 194
ПРЕДМЕТ
Представи, чието взаимно отношение е чист наглед на пространството и времето (чисти форми на сетивността ни) и които, доколкото са свързани и определими в това отношениуе (в пространството ивремето) според законите на единството на опита, се наричат предмети.
Кант, Критика на чистия разум, 512
ПРИРОДА
Природа, взета adjective (formaliter), означава връзката на определенията на едно нещо според един вътрешен принцип на каузалност.
Напротив, под природа substantive (materialiter) се разбира съвкупността на явленията, доколкото те са свързани всестранно помежду си по силата на един вътрешен принцип на каузалност.
В първия смисъл се говори за природата на течната материя, на огъня и т.н. и тази дума се използва само adjective; напротив, когато се говори за нещата на природата, имаме пред вид едно съществуващо цяло.
Кант, Критика на чистия разум, 455
ПРИЧИНА
Понятието /за причина/ изисква по абсолютен начин, че нещо, А, да бъде от такъв вид, че друго нещо, В, да следва от него необходимо и според едно абсолютно общо правило.
Кант, Критика на чистия разум, 164
ПРИЯТНО
Приятно е това, което се харесва на сетивата в усещането.
Кант, Критика на способността за съждение, 80
РЕЛИГИЯ
Има само една (истинна) религия; но може да има разнообразни видове вери.
Кант, Религията в границите на самия разум, 93
СПОСОБНОСТ ЗА СЪЖДЕНИЕ
Способността за съждение изобщо е способността да се мисли особеното като съдържащо се под общото.
Кант, Критика на способността за съждение,
СУБСТАНЦИЯ
Субстанция е това, което в отношение към нагледа трябва да е последният субект на всички други определения.
Кант, Критика на чистия разум, 318
СИНТЕЗ
Нашето броене (това сe забелязва особено при по-големите числа) е синтеза според понятия, защото става според едно общо основание на единството (например според десетичната система).
Кант, Критика на чистия разум, 15
СЪВЕСТ
Законът, който е в нас, се нарича съвест.
Кант, Педагогика, 204
СЪЗНАНИЕ
Всяко емпирично съзнание притежава необходимо отношение към едно трансцендентално (предхождащо всеки опит) съзнание, именно към съзнанието за самия мен като първоначална аперцепция. (200)
Кант, Критика на чистия разум
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО
Наричам трансцендентално всяко познание, което се занимава изобщо не се предметите, а с начина ни на познаване на предметите, доколкото този начин на познаване трябва да бъде възможен a priori. Една система от такива понятия би се наричала трансцендентална философия.
Кант, Критика на чистия разум, 93
УВАЖЕНИЕ
Чувството за несъответствието на нашата способност за достигането на една идея, която за нас е закон, е уважение.
Уважението се отнася винаги само към лица, никога към неща.
Уважението е дан, която, искаме или не искаме, не можем да откажем на заслугата; можем в краен случай да се въздържим да го покажем външно, но не можем да попречим да го изпитаме вътрешно.
Кант, Критика на способността за съждение, 140
УСЕЩАНЕ
Усещане е онова, което отбелязва една действителност в пространството и времето според това, дали се отнася към единия или другия вид на сетивния наглед.
Кант, Критика на чистия разум, 414
ЦЕЛ
Цел изобщо е онова, понятието за което може да се разглежда като основание за възможността на самия предмет.
Кант, Критика на способността за съждение, 105
ЧОВЕК
Човекът, който познава цялата останала природа единствено чрез сетивата, познава сам себи си също чрез простата аперцепция, и при това в постъпките и вътрешните определения, които той съвсем не може да припише на впечатлението на сетивата, и е сам за себе си наистина, от една страна, феномен, но, от друга страна, а именно с оглед на известни способности, чисто интелигиблен предмет, защото постъпката му съвсем не може да се припише на рецептивността.
Кант, Критика на чистия разум, 546
ЯВЛЕНИЕ
Неопределеният предмет на един емпиричен наглед се нарича явление.
Кант, Критика на чистия разум, 100
ХЕГЕЛ
АБСОЛЮТНО
Висшето определение на абсолютното се състои в това, че то не само изобщо е дух, а че е абсолютно откриващ себе си, самоосъзнаващ се, безкрайно творчески дух.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, §, 31
АЗ
“Азът” е нещо напълно просто, всеобщо.
Всеобщността на “аза” се обуславя от това, че той може да се абстрахира от всичко, дори от своя живот.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 381, 20
БЕЗКРАЙНО
Не крайното, а безкрайното е реално.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 176
БИТИЕ
Битие, чисто битие – без всяко по-нататъшно определение. В своята неопределена непосредственост то е еднакво само със самото себе си, а също не е нееднакво спрямо друго, няма различие нито вътре в самото себе си, нито навън.
Битието е чистата неопределеност и празнота.
Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо.
Хегел, Науката Логика
ВРЕМЕ
В действителност времето е чисто количествено.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 296
ДЕЙСТВИТЕЛНО
Действителното не е нещо пространствено.
Хегел, Феноменология на духа, 40
Действителността е единство на същност и съществуване.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 697
ДИАЛЕКТИКА
Чисто движение на мисленето в понятия.
Хегел, История на философията, Т. 1, 347
ДУХ
На духа трябва да се гледа като на подобие на бога, като на божественото в човека. 441
Хегел, Енциклопедия на философските науки
Духът не е нещо, пребиваващо в покой, а по-скоро обратното, той е нещо абсолютно неспокойно, чиста дейност, отрицание, или идеалност на всички устойчиви определения на разсъдъка. Той не е нещо абстрактно просто, а нещо, което в своята простота различава себе си от самото себе си. Той не е нещо готово още преди появата си, не нещо, което зад масата от явления крие себе си, а нещо, което наистина е действително само благодарение на определени форми на своето необходимо саморазкриване и не е някаква (както смяташе старата психология) душа-вещ, стояща само във външно отношение към тялото, а нещо, което е вътрешно свързано с тялото благодарение на единството на понятието.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 378, 9
Като отличителна определеност на понятието дух трябва да се укаже на неговата идеалност, т.е. на снемане на инобитието на идеята, нейно възвръщане и възвърнатост към себе си от своето друго.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 379
…чрез идеализация или асимилация на външното духът става дух и е дух.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 19
Духът се е определил като истина на душата и съзнанието.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 440
Само душата е пасивна, свободният дух по същество е активен, производителен.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 444
ДУША
Душата е проста непосредствена тоталност.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 440, с. 251
Душата е проста духовна субстанция, или непосредственост на духа.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 440, с. 252
Душата е крайна, доколкото е определена непосредствено, чрез природата.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 441, с. 253
Душата е непосредствена, безсъзнателна тоталност.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 440, с. 252
Душата е пасивна.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 444, с. 260
ЖИВО
Животът трябва да бъде разбран като самоцел, като цел, която притежава в самата себе си своето средство, като тоталност, в която всяко звено, различно от другото, е едновременно и цел, и средство.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 423, 233
ЖИВОТНО
Животното е най-съвършената форма на това [присъщо на природата] вътрешно вглъбяване.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, §, 24
ЗНАНИЕ
Знание, което не знае как се получава, не може да направи нито крачка напред.
Хегел, Феноменология на духа, 31
ИДЕАЛИЗЪМ
Положението, че крайното е идейно, съставлява идеализма.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 184
ИНОБИТИЕ
Инобитието е битие за друго.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 135
ИСТИНА
Истината не е отсечена монета, която може да се даде готова и да се сложи в джоба.
Хегел, Феноменология на духа, 36
Истината е движението на себе се в самата себе си.
Хегел, Феноменология на духа, 44
Истинното е движение, процес.
Хегел, История на философията, Т. 1, 134
КОЛИЧЕСТВО
Количеството е определеността, която е станала безразлична за битието, граница, която също толкова и не е граница.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 225
КОНКРЕТНО
Конкретното е общото, което е определено, и следователно съдържа в себе си своето друго.
Хегел, История на философията, Т. 1, 184
КРАЙНО
Дефиницията на крайните неща е, че в тях понятие и битие са различни, че в тях понятие и реалност, душа и тяло са отделими, а с това те са преходни и смъртни.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 96
МАТЕРИЯ
Материята, т.е. това, което е определено като безразлично, е пасивното в противоположност на формата, която е дейното.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 485
МИСЛЕНЕ
Само мисленето превръща душата, с която е надарено и животното, в дух.
Азът като субект на съзнанието е мислене. 415
М. е единният център,у в който се завръщат противоположностите. 467
Хегел, Енциклопедия на философските науки
СНЕМАНЕ
Нещо е снето само дотолкова, доколкото е встъпило в единство със своето противоположно; в това по-точно определение като нещо рефлектирано то може да бъде наречено подходящо момент.
Хегел, Науката Логика
НАЛИЧНО БИТИЕ
Наличното битие е определено битие; неговата определеност е биваща определеност, качество.
Хегел, Науката Логика
НАУКА
Целта на всяка истинска наука се състои само в това духът във всичко, което е на небето и земята, за познае себе си.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 377, 7
Науката трябва да се организира само чрез собствения живот на понятието.
Хегел, Феноменология на духа, 48
НИЩО
Нищо, чисто нищо; то е проста еднаквост със самото себе си, пълна празнота, пълно отсъствие на определения и на съдържание; неразличеност в самото него.
По такъв начин нищото е същото определение или по-скоро отсъствие на определения с това е изобщо същото, каквото е чистото битие.
Хегел, Науката Логика
ПОЗНАНИЕ
От това, че нещо е изобщо известно, още не следва, че то е познато.
Хегел, Феноменология на духа, 31
ПОНЯТИЕ
Понятието е тъждеството на общото и особеното.
Хегел, История на философията, Т. 1, 210
Когато искаме да говорим за нещата, ние наричаме тяхната природа или същност тяхно понятие.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 23
РАЗСЪДЪК
Разсъдъкът определя и държи определенията неподвижни.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 15
РАЗУМ
Разумът е единство на субективното и обективното.
Разумът е отрицателен и дзиалектичен, защото разлага в нищо определенията на разсъдъка; той е положителен, защото поражда общото и схваща в него особеното.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 15
РЕФЛЕКСИЯ
Рефлексията е чистото опосредствуване изобщо.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 576
СВОБОДА
. . . истинската свобода се състои в тъждеството ми с другите, аз съм само тогава истински свободен, ако и другият също е свободен и е признат от мен като свободен.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 413, 241
СУБСТАНЦИЯ
Субстанцията всъщност е субект.
Хегел, Феноменология на духа, 25
СЪЗНАНИЕ
Съзнанието е крайно, доколкото има предмет.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 441, 253
…в съзнанието тоталността е разделена на “Аз” и външен за Аза обект,
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 440
СЪЩНОСТ
Истината на битието е същността.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 499
ТЯЛО
Тялото е тази среда, чрез посредничеството на която аз достигам до съприкосновение с външния свят.
Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 410
ФИЛОСОФИЯ
Философията е обективна наука за истината, наука за нейната необходимост. Тя е познание чрез понятия, а не изказване на мнения и измисляне на мнения.
Хегел, История на философията, Т. 1, 122
Философията е налице само тогава, когато мисълта като такава се прави основа, абсолют, корен на всичко останало.
Хегел, История на философията, Т. 1, 197
ЧИСЛО
Броят и единицата съставляват моментите на числото.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 251
Числото е чистата мисъл за собственото отчуждаване на мисълта.
Хегел, Науката Логика, Т.1, 23
ЧОВЕК
В Библията Христос казва: “Нима вие не сте по-добри от врабчетата? Ние сме по-добри от врабчетата като мислещи същества; – но като сетивни същества ние сме толкова добри или толкова лоши, колкото и врабчетата.
Хегел, История на философията, Т. 1, 388
