Касталия

– Един сайт на Иван Колев –

Автор: Philo-Sofia Page 1 of 2

Събития

БИБЛИОТЕКА НА БЪЛГАРСКО ФИЛОСОФСКО ОБЩЕСТВО

ФИЛОСОФСКИ КАЛЕНДАР

2019

  • 19 юни 2019 – 16 ч. – нова книга Некласическа наука и некласически логики. Философско-методологически анализи и оценки – Конферентна зала, СУ.
  • 4-5-6 юни 2019 – Изкуството на философията – конференция – зала 1 (4.06) Конферентна зала (5.06) зала 2 (6.06) – СУ – Програма.
  • 1 юни 2019 – 18.00 ч. д-р Николай Михайлов и доц. д-р Свилен Тутеков представят книгата на Габриеле Куби –  НДК, Пролетен панаир на книгата.
  • 10-11 май 2019 – Тематични и ценностни модели в образованието по философия – конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
  • 9 май 2019 – 18 ч. – Каква ни е Хекуба? За историята на философията – книга на Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Калин Янакиев, Георги Каприев – Оглeдална зала, СУ
  • 9-10 май 2019 – 10-18 ч. – Философия, изкуство, литература – международна конференция в чест на 130 г. от рождението на акад. Николай Райнов и 100 г. от рождението на чл.-кор. Богомил Райнов. – зала 1, СУ.
  • 17 април 2019 – 17 ч. – Ставания и направи – книга на проф. Веселин Дафов – зала 1, СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 17 април 2019 – 16 ч. – Българско общество Достоевски – Хюлия Арслан (Истанбул) – лекция на тема: „Престъпление и наказание“ в Турция – Нова конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 9 април 2019 – 14 ч. – Честване 90 г. от рождението на Елена Панова – зала 41 – СУ.
  • 8 април 2019 г. – 17 ч. – Метафизика и психология на духовните възрасти – книга на доц. Владимир Теохаров –  зала 1, СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 30 март 2019 – XXXI-ва Олимпиада по философия – Варна.
  • 13 март 2019 – 10.00-17.00 – V-та конференция в памет на проф. Исак Паси – Зала 1, СУ.
  • 3 март – 2019 – При Орлите
  • 1 февруари 2019 – Една година без Димитър Зашев. За него. – 17 ч., Света София.

 

2018

 

  • 19 декември 2018 – 18 ч. – Коледно празненство на Българско философско общество – СУ.

2017

  • 18 декември 2017 – 19.30 ч. – Граници на естетическото съзнание – нова книга – Нова конферентна зала, СУ.
  • 23 ноември 2017 – 18.30 – Случайности – нова книга – Нова конферентна зала, СУ.
  • 17-18 ноември 2017 – 9.30-18.30 – конференция Реформация и Революция – зала 63, зала 1 – СУ – Програма
  • 16 ноември 2017 – 18 ч. – Световен ден на философията – Алма Матер, СУ.
  • 13 ноември 2017 – 14 ч. – Кръгла маса „50 години от български превод на Критика на чистия разум“ – НБУ. – Pokana
  • 4 ноември 2017 – Пътища на познанието – юбилейна конференция – Програма
  • 25-27 октомври 2017 – 125 г. университетска философия в България – Честване и конференция – Аула, зала 1, конферентна зала на СУ.
  • 22 юни 2017 – 16.30 ч. – Метафизика на Аристотел – библиотека Филологии, СУ. Метафизика
  • 19 юни 2017 –  18.30 ч. – Философия на историята, Ч. II – нова книга – Нова конферентна зала, СУ.
  • 26-28 май 2017 – New Realism – Himboldt Conference – Аула & Нова конферентна зала – СУ – Humboldt Conference Program.
  • 11-12 май 2017 – Съзнанието – конференция в ЮЗУ.
  • 4 май 2017 – Хронотоп и тяло. Опити за конкретна метафизика – нова книга – Зала 1, СУ.
  • 24 април 2017 – 14 ч. – Вселена и човек – нова книга – ИИОЗ – ул. Средец №4.
  • 19 април 2017 – 17.30 ч. – Сказки по логика – 30 години по-късно – Аула на СУ.
  • 1-2 април 2017 – Олимпиада по философия – Кърджали.
  • 30 март 2017 – 10-18 ч.- Трета годишна конференция по естетика в памет на проф. ИСАК ПАСИ – зала 1 – СУ.
  • 16-17 март 2017 – Конференция Човек-Свят – Бургас.
  • 3 март 2017 – 11-14 ч. – Награждаване на участниците в третия национален конкурс БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ – Аула, СУ.
  • 27 февруари 2017 – 16.30 – Лекция за Метафизика на Аристотел – Аула на СУ.

 

2016

  • 21 декември 2016 – 18 ч. – Коледно парти на БФО – СУ.
  • 28-30 ноември 2016 – 9.30 ч. – Предизвикателството Аристотел – конференция – Аула на СУ. – Програма
  • 24 – ноември 2016 – Вечер в чест на 65 г. – театрална зала – СУ
  • 14 ноември 2016 – Лайбниц – 300 г. безсмъртие – зала 1 – конференция в СУ.
  • 3-4 ноември 2016 – Човекът – свободен и несвободен – конференция по субектна онтология – зала 2, СУ.
  • 24 октомври 2016 – 18 ч. – Представяне на нова книга – The Public Legitimacy of Minority Claims, Routledge – зала 1, СУ.
  • 21 октомври 2016 – 14-19 ч. – Уъркшоп по феноменология – БФО-Феноменология – зала 1, СУ.
  • 19 октомври 2016 – 18.15 ч. – Представяне на нова книга – Философия на историята – зала 1, СУ.
  • 15 октомври 2016 – 9.00-15.00 ч. – История на реториката: 2400 г. от рождението на Аристотел и Демостен – зала 1, СУ.
  • 6 октомври 2016 – Абсолютното съзнание – конференция в чест на И. Гюзелев в СУ.
  • 1-6 август 2016 – Fourth European Summer School In Process Thought – Schedule
  • 24-26 юни 2016 — The Inaugural Conference of EENPS, Sofia.
  • 4 юни 2016 – Науката и жизненият свят – зала 1 в СУ.
  • 16 май -2016 – 18 ч. – Представяне на книга  – Евдемонии  – зала 2 на СУ.
  • 18 март 2016 – 9.15 ч. – Естетика на романтизма – зала 1 в СУ.
  • 10-11 март 2016 – Език и познание – конференция в СУ.
  • 29-30 януари 2016 – 9-17 ч. – Съзнанието – IV-та конференция за съзнанието – СУ.
  • 14 януари 2016 – 13 ч. – Лекция по процесуална философия  – зала 63, СУ
  • 13 януари 2016 – 14 ч. – Лекция по процесуална философия – ИИОЗ, БАН – Process_Philosophy_2016

2015

  • 13 март 2015 – Aisthetikos – конференция в памет на проф. Исак Паси. СУ.
  • 5 март 2015 – Борба с красотатаMichelangelo. – публична лекция – 17.30 – Конферентна зала, СУ.
  • 4 март 2015 – Загадката на здравето. Seminar Gadamer – 18 ч., зала 409, корпус I, НБУ.
  • 6-7 февруари 2015 – Дебатът върху a priori – конференция в СУ.
  • 29 януари 2015 – Съзнанието – III-та конференция за съзнанието, СУ.

 

2014

 

2013

  • 12 декември 2013 – 19 ч. – Сол и пипер – професорска лекция – конферентната зала на СУ.
  • 12 декември 2013 – 10-17 ч. – Нравствеността – конференция в памет на проф. Любомир Драмалиев – зала 1 на СУ.
  • 9 декември 2013 – 18 ч. – De Anima: спорът на диадохите – доцентска лекция – зала 1 на СУ.
  • 2 декември 2013 – 17 ч. – Докторантски семинар на катедра Философия – зала 63 на Ректората.
  • 21 ноември 2013 – 18 ч. – Световен ден на философията – зала 63, Ректорат на СУ.
  • [8-10 ноември 2013] – [отложена] –  Философии на социализмите – конференция в СУ.
  • 31 октомври и 1 ноември – Обяснение и разбиране – конференция в зала 1 на СУ (преместена в заседателна зала на ул. „Патриарх Евтимий“ № 6 ).
  • 28 октомври 2013 – 9.30 ч. – Metaphysik und geschichtliche Zeit – конференция в залата на театър Алма Матер – СУ.
  • 7 октомври 2013 – 17 ч. – Достоевски и античността – лекция – Българско общество Достоевски – 1 зала СУ.
  • 3-5 септември 2013 – Християнство и философия в епохата на постмодерна – Международна конференция в СУ.
  • 15 август 2013 – Годишнина от смъртта на Аристотел Гаврилов.
  • 13 август 2013 – 18 ч. – Да почетем Исак Паси –  68 кабинет на СУ.
  • 7-13 август 2013 – Световен конгрес по философия – Атина.
  • 29 юни 2013 – Осем години от кончината на проф. Иван Софрониев Стефанов.
  • 3 юни 2013 – 18 ч. – Философска вечер – 25 г. от Първата олимпиада по философия – Аула на СУ.
  • 16-19 май 2013 – XXI-ва Международна олимпиада по философия – Дания.
  • 20 април 2013 – XXV-та Национална олимпиада по философия – Юбилейна Олимпиада в Созопол.
  • 10 април 2013 – Сьорен Киркегор, мислител и творец на три века – Конферентна зала, СУ.
  • 12 март 2013 – 17 ч. – Бесовете на разума в идейния свят на Достоевски – лекция на проф. Валентин Канавров в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София.
  • 8 февруари 2013 –  Спекулативни залежи в българския език – конференция на философи и филолози в СУ.
  • 29 януари 2013 – Съзнанието – I-ва тематична конференция на катедра Философия – СУ.

2012 

  • 22-23 ноември 2012 – Философия и виртуалност – конференция в Конферентна зала СУ.
  • 22 ноември 2012 – 17 ч. – Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература – Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“.
  • 5 ноември 2012 – 17 ч. – Достоевски и драматургията на смъртта (размишления върху една гранична ситуация) – доклад на Стоян Асенов пред Българско общество „Ф. Достоевски“ – Народна библиотека.
  • 30 октомври 2012 – 18 ч. – Версии на единението – изложба. Галерия АРТ36, ул. Славянска № 40.
  • 4 октомври 2012 – 17 ч. – Сборник ФИЛОСОФИЯ И ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ в чест на проф. Панчо Русев – конферентна зала СУ.
  • 21-24 юни 2012 – Dynamic Being – Sofia International Conference on Ontology 2012.
  • 11 юни 2012 – 18 ч. – Процесуалнофилософски прочит на дилемата континуалност-дискретност (книга на Веселин Петров) – Нова Конферентна зала, СУ.
  • 23-27 април 2012 – Модалности на отсъствието – конференция в Гьолечица.
  • 21-22 април 2012 – Олимпиада по философия, национален етап – Благоевград.
  • 5 март 2012 – 18 ч. – Българско общество Достоевски – Национална библиотека.
  • 24 февруари 2012 – Олимпиада по философия, областен етап.
  • 26 януари 2012 – 18 ч. – Мандарините (Симон дьо Бовоар)- в Литературно кафене „София на Сена“ – Френски културен институт.
  • 16 януари 2012 – 19 ч. – Сума на теологията. Ч. III. –  Нова конферентна зала СУ.

2011

2007

  • 13 декември 2007 – Честване на Асен Игнатов – зала 2 на СУ.

Сайтове

МОИ САЙТОВЕ

За български философи

ДРУГИ

Събития

БИБЛИОТЕКА НА БЪЛГАРСКО ФИЛОСОФСКО ОБЩЕСТВО

ФИЛОСОФСКИ КАЛЕНДАР

2019

  • 4-5-6 юни 2019 – Изкуството на философията – конференция – зала 1 (4.06) Конферентна зала (5.06) зала 2 (6.06) – СУ – Програма.
  • 1 юни 2019 – 18.00 ч. – д-р Николай Михайлов и доц. д-р Свилен Тутеков представят книгата на Габриеле Куби –  НДК, Пролетен панаир на книгата.
  • 10-11 май 2019 – Тематични и ценностни модели в образованието по философия – конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
  • 9 май 2019 – 18 ч. – Каква ни е Хекуба? За историята на философията – книга на Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Калин Янакиев, Георги Каприев – Оглeдална зала, СУ
  • 9-10 май 2019 – 10-18 ч. – Философия, изкуство, литература – международна конференция в чест на 130 г. от рождението на акад. Николай Райнов и 100 г. от рождението на чл.-кор. Богомил Райнов. – зала 1, СУ.
  • 17 април 2019 – 17 ч. – Ставания и направи – книга на проф. Веселин Дафов – зала 1, СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 17 април 2019 – 16 ч. – Българско общество Достоевски – Хюлия Арслан (Истанбул) – лекция на тема: „Престъпление и наказание“ в Турция – Нова конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 9 април 2019 – 14 ч. – Честване 90 г. от рождението на Елена Панова – зала 41 – СУ.
  • 8 април 2019 г. – 17 ч. – Метафизика и психология на духовните възрасти – книга на доц. Владимир Теохаров –  зала 1, СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 30 март 2019 – XXXI-ва Олимпиада по философия – Варна.
  • 13 март 2019 – 10.00-17.00 – V-та конференция в памет на проф. Исак Паси – Зала 1, СУ.
  • 3 март – 2019 – При Орлите
  • 1 февруари 2019 – Една година без Димитър Зашев. За него. – 17 ч., Света София.

 

2018

 

  • 19 декември 2018 – 18 ч. – Коледно празненство на Българско философско общество – СУ.

2017

  • 18 декември 2017 – 19.30 ч. – Граници на естетическото съзнание – нова книга – Нова конферентна зала, СУ.
  • 23 ноември 2017 – 18.30 – Случайности – нова книга – Нова конферентна зала, СУ.
  • 17-18 ноември 2017 – 9.30-18.30 – конференция Реформация и Революция – зала 63, зала 1 – СУ – Програма
  • 16 ноември 2017 – 18 ч. – Световен ден на философията – Алма Матер, СУ.
  • 13 ноември 2017 – 14 ч. – Кръгла маса „50 години от български превод на Критика на чистия разум“ – НБУ. – Pokana
  • 4 ноември 2017 – Пътища на познанието – юбилейна конференция – Програма
  • 25-27 октомври 2017 – 125 г. университетска философия в България – Честване и конференция – Аула, зала 1, конферентна зала на СУ.
  • 22 юни 2017 – 16.30 ч. – Метафизика на Аристотел – библиотека Филологии, СУ. Метафизика
  • 19 юни 2017 –  18.30 ч. – Философия на историята, Ч. II – нова книга – Нова конферентна зала, СУ.
  • 26-28 май 2017 – New Realism – Himboldt Conference – Аула & Нова конферентна зала – СУ – Humboldt Conference Program.
  • 11-12 май 2017 – Съзнанието – конференция в ЮЗУ.
  • 4 май 2017 – Хронотоп и тяло. Опити за конкретна метафизика – нова книга – Зала 1, СУ.
  • 24 април 2017 – 14 ч. – Вселена и човек – нова книга – ИИОЗ – ул. Средец №4.
  • 19 април 2017 – 17.30 ч. – Сказки по логика – 30 години по-късно – Аула на СУ.
  • 1-2 април 2017 – Олимпиада по философия – Кърджали.
  • 30 март 2017 – 10-18 ч.- Трета годишна конференция по естетика в памет на проф. ИСАК ПАСИ – зала 1 – СУ.
  • 16-17 март 2017 – Конференция Човек-Свят – Бургас.
  • 3 март 2017 – 11-14 ч. – Награждаване на участниците в третия национален конкурс БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ – Аула, СУ.
  • 27 февруари 2017 – 16.30 – Лекция за Метафизика на Аристотел – Аула на СУ.

 

2016

  • 21 декември 2016 – 18 ч. – Коледно парти на БФО – СУ.
  • 28-30 ноември 2016 – 9.30 ч. – Предизвикателството Аристотел – конференция – Аула на СУ. – Програма
  • 24 – ноември 2016 – Вечер в чест на 65 г. – театрална зала – СУ
  • 14 ноември 2016 – Лайбниц – 300 г. безсмъртие – зала 1 – конференция в СУ.
  • 3-4 ноември 2016 – Човекът – свободен и несвободен – конференция по субектна онтология – зала 2, СУ.
  • 24 октомври 2016 – 18 ч. – Представяне на нова книга – The Public Legitimacy of Minority Claims, Routledge – зала 1, СУ.
  • 21 октомври 2016 – 14-19 ч. – Уъркшоп по феноменология – БФО-Феноменология – зала 1, СУ.
  • 19 октомври 2016 – 18.15 ч. – Представяне на нова книга – Философия на историята – зала 1, СУ.
  • 15 октомври 2016 – 9.00-15.00 ч. – История на реториката: 2400 г. от рождението на Аристотел и Демостен – зала 1, СУ.
  • 6 октомври 2016 – Абсолютното съзнание – конференция в чест на И. Гюзелев в СУ.
  • 1-6 август 2016 – Fourth European Summer School In Process Thought – Schedule
  • 24-26 юни 2016 — The Inaugural Conference of EENPS, Sofia.
  • 4 юни 2016 – Науката и жизненият свят – зала 1 в СУ.
  • 16 май -2016 – 18 ч. – Представяне на книга  – Евдемонии  – зала 2 на СУ.
  • 18 март 2016 – 9.15 ч. – Естетика на романтизма – зала 1 в СУ.
  • 10-11 март 2016 – Език и познание – конференция в СУ.
  • 29-30 януари 2016 – 9-17 ч. – Съзнанието – IV-та конференция за съзнанието – СУ.
  • 14 януари 2016 – 13 ч. – Лекция по процесуална философия  – зала 63, СУ
  • 13 януари 2016 – 14 ч. – Лекция по процесуална философия – ИИОЗ, БАН – Process_Philosophy_2016

2015

  • 13 март 2015 – Aisthetikos – конференция в памет на проф. Исак Паси. СУ.
  • 5 март 2015 – Борба с красотатаMichelangelo. – публична лекция – 17.30 – Конферентна зала, СУ.
  • 4 март 2015 – Загадката на здравето. Seminar Gadamer – 18 ч., зала 409, корпус I, НБУ.
  • 6-7 февруари 2015 – Дебатът върху a priori – конференция в СУ.
  • 29 януари 2015 – Съзнанието – III-та конференция за съзнанието, СУ.

 

2014

 

2013

  • 12 декември 2013 – 19 ч. – Сол и пипер – професорска лекция – конферентната зала на СУ.
  • 12 декември 2013 – 10-17 ч. – Нравствеността – конференция в памет на проф. Любомир Драмалиев – зала 1 на СУ.
  • 9 декември 2013 – 18 ч. – De Anima: спорът на диадохите – доцентска лекция – зала 1 на СУ.
  • 2 декември 2013 – 17 ч. – Докторантски семинар на катедра Философия – зала 63 на Ректората.
  • 21 ноември 2013 – 18 ч. – Световен ден на философията – зала 63, Ректорат на СУ.
  • [8-10 ноември 2013] – [отложена] –  Философии на социализмите – конференция в СУ.
  • 31 октомври и 1 ноември – Обяснение и разбиране – конференция в зала 1 на СУ (преместена в заседателна зала на ул. „Патриарх Евтимий“ № 6 ).
  • 28 октомври 2013 – 9.30 ч. – Metaphysik und geschichtliche Zeit – конференция в залата на театър Алма Матер – СУ.
  • 7 октомври 2013 – 17 ч. – Достоевски и античността – лекция – Българско общество Достоевски – 1 зала СУ.
  • 3-5 септември 2013 – Християнство и философия в епохата на постмодерна – Международна конференция в СУ.
  • 15 август 2013 – Годишнина от смъртта на Аристотел Гаврилов.
  • 13 август 2013 – 18 ч. – Да почетем Исак Паси –  68 кабинет на СУ.
  • 7-13 август 2013 – Световен конгрес по философия – Атина.
  • 29 юни 2013 – Осем години от кончината на проф. Иван Софрониев Стефанов.
  • 3 юни 2013 – 18 ч. – Философска вечер – 25 г. от Първата олимпиада по философия – Аула на СУ.
  • 16-19 май 2013 – XXI-ва Международна олимпиада по философия – Дания.
  • 20 април 2013 – XXV-та Национална олимпиада по философия – Юбилейна Олимпиада в Созопол.
  • 10 април 2013 – Сьорен Киркегор, мислител и творец на три века – Конферентна зала, СУ.
  • 12 март 2013 – 17 ч. – Бесовете на разума в идейния свят на Достоевски – лекция на проф. Валентин Канавров в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, София.
  • 8 февруари 2013 –  Спекулативни залежи в българския език – конференция на философи и филолози в СУ.
  • 29 януари 2013 – Съзнанието – I-ва тематична конференция на катедра Философия – СУ.

2012 

  • 22-23 ноември 2012 – Философия и виртуалност – конференция в Конферентна зала СУ.
  • 22 ноември 2012 – 17 ч. – Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература – Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“.
  • 5 ноември 2012 – 17 ч. – Достоевски и драматургията на смъртта (размишления върху една гранична ситуация) – доклад на Стоян Асенов пред Българско общество „Ф. Достоевски“ – Народна библиотека.
  • 30 октомври 2012 – 18 ч. – Версии на единението – изложба. Галерия АРТ36, ул. Славянска № 40.
  • 4 октомври 2012 – 17 ч. – Сборник ФИЛОСОФИЯ И ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ в чест на проф. Панчо Русев – конферентна зала СУ.
  • 21-24 юни 2012 – Dynamic Being – Sofia International Conference on Ontology 2012.
  • 11 юни 2012 – 18 ч. – Процесуалнофилософски прочит на дилемата континуалност-дискретност (книга на Веселин Петров) – Нова Конферентна зала, СУ.
  • 23-27 април 2012 – Модалности на отсъствието – конференция в Гьолечица.
  • 21-22 април 2012 – Олимпиада по философия, национален етап – Благоевград.
  • 5 март 2012 – 18 ч. – Българско общество Достоевски – Национална библиотека.
  • 24 февруари 2012 – Олимпиада по философия, областен етап.
  • 26 януари 2012 – 18 ч. – Мандарините (Симон дьо Бовоар)- в Литературно кафене „София на Сена“ – Френски културен институт.
  • 16 януари 2012 – 19 ч. – Сума на теологията. Ч. III. –  Нова конферентна зала СУ.

2011

2007

  • 13 декември 2007 – Честване на Асен Игнатов – зала 2 на СУ.

Предпочитания

ФИЛОСОФИ

Аристотел

Кант

Хегел

 

ПОЛИТИК

Image result for Jacob Rees-Mogg

Jacob Rees-Mogg

 

КОМПОЗИТОР

Image result for jochan bach

Johann Sebastian Bach

ХУДОЖНИК

Johannes Vermeer 

РОК МУЗИКАНТИ

David Gilmour

Brian May

 

 

 

 

Философи

АРИСТОТЕЛ

Aristóteles-1

АФЕКТ

Афектите са всичко онова, под чието влияние хората, като се променят, се различават в съжденията си и които се съпътствуват от болка и удоволствие – например гняв, състрадание, страх и всички подобни и противоположни тям.

Във всеки от тях трябва да различаваме три момента, например при гнева: в какво състояние хората са гневливи, на какви лица обикновено се гневят и за какво.

Аристотел, Реторика, прев. Ал. Ничев, кн. ІІ, гл.1

БЛАГО

Благо е това, което всяка вещ, ако е надарена с разсъдителност, би избрала.

Аристотел, Реторика,  65

ДУША

Не тялото е ентелехия на душата, а душата е ентелехия на тялото. Поради това е правилен възгледът на тези, които приемат, че душата не може да съществува без тялото, нито да бъде някакво тяло. Защото душата не е тяло, а нещо в тялото; и поради това тя пребивава в тялото, и то в едно определено тяло и не тъй, както предишните я присъединявали към едно тяло, без обаче да определят към какво тяло и от какъв вид. ІІ-2-414а20-25

Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 58

Както зеницата и зрението съставят окото, така и душата и тялото образуват живото същество. 413а

Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 55

ЗРЕНИЕ

Обект на зрението е видимото.  Видимо е цветът и това, което може да се определи мислено, но няма название.ІІ-7-417в25

Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 68

Зрението е най-важното сетиво. ІІІ-3-429а5

Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 92

РАЗУМ

Разумът по природа не е нищо друго освен способност. И тъй тази част на душата, която се нарича разум – а под разум аз разбирам това, с което душата мисли и съди в действителност, – не представлява нищо, преди да е мислило. Затова и правдоподобно е, че разумът не е смесен с тялото. ІІІ-3-429а20

Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 96

Разумът е способността за осъществяване на тези неща без материя, на разума е присъщо умозрителното. ІІІ-4-430а5

Аристотел, За душата, прев. М. Марков, 98

ДЕКАРТ

Descartes

АЗ

Но какво впрочем съм аз? Нещо, което мисли.

Декарт, Размишления върху първата философия, с.  289

ВОЛЯ

Волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка и аз не я удържам в същите граници, а я разпростирам и върху неща, които не разбирам. И понеже сама по себе си воляат е безразлична към тях, тя лесно се обърква и взема лъжата за истина, а злото за добро. Именно поради това аз изпадам в заблуда и в грях.

Декарт, Размишления върху първата философия, с.  360

МИСЛЕНЕ

Под думата “мислене” разбирам всичко, което се извършва в нас по такъв начин, че ние сами го осъзнаваме непосредствено. Ето защо не само да разбираме, да искаме, да си въобразяваме, но също така и да усещаме тук значи същото, както да мислим.

Декарт, Размишления върху първата философия, с.  478

РАЗУМ

Способността да съдим правилно и да различаваме истината от неистината, която собствено наричаме здрав смисъл или разум, е по природа еднаква у всички хора.

Декарт, Разсъждение за метода, с.  247

Разумът, който е универсален инструмент, може да служи при всякакви обстоятелства…

Декарт, Разсъждение за метода, с.  287

ТЯЛО

Под тяло разбирам всяко нещо, което може да се ограничи от някаква фигура; което може да се побере в някое място и да запълни известно пространство по такъв начин, еч всяко друго тял ода бъде изключено от него; което може да бъде усещано или чрез осезанието, или чрез зрението, или чрез слуха, или чрез вкуса, или чрез обонянието; което може да бъде движено п оразли(чни начини, наистина не от само себе си, но от някое чуждо тяло, от което то е докосвано и чието въздействие получава.

Декарт, Размишления върху първата философия, с.  329

КАНТ

portrait-of-immanuel-kant

АЗ

Аз, което мисля, е предметът на вътрешното сетиво.

Кант, Критика на чистия разум, 475

АПРИОРНО

В течение на работата си под априорни познания ще разбираме значи не такива познания, които са независими от този или онзи опит, а познанията, които са абсолютно независими от всеки опит.

 Имануел Кант, Критика на чистия разум

БЕЗУСЛОВНО

Това, което ни кара необходимо да излезем извън границите на опита и на всички явления, е безусловното.

Кант, Критика на чистия разум, 58

БИТИЕ

Битие очевидно не е реален предикат, т.е. понятие за нещо такова, което би могло да се присъедини към понятието за едно нещо. То е само поставянето на едно нещо или на известни определения сами по себе си. В логическата употреба то е единствено копулата на съждението.

Кант, Критика на чистия разум, 581

ВЕЛИЧИНА

Никой не може да обясни понятието за величина изобщо освен приблизително така: тя е определението на едно нещо, чрез което определение може да се мисли колко пъти единицата е поставена в него.

Кант, Критика на чистия разум, 314

ВКУС

Вкусът е способността за преценка на един предмет или на един начин на представяне чрез удоволствие или неудоволствие без всякакъв интерес.

Кант, Критика на способността за съждение

ВОЛЯ

Волята е вид каузалност на живи същества, доколкото те са разумни.

Кант, Основи на метафизика на нравите, 109

ВРЕМЕ

Времето не е нищо друго освен формата на вътрешното сетиво, т.е. на нагледното представяне на самите нас и на нашето вътрешно състояние.

Времето е формалното априорно условие на всички явления изобщо.

Кант, Критика на чистия разум, 113

ВЪЗМОЖНО

Онова, което се съгласува с формалните условия на опита (според нагледа и понятията), е възможно.

Кант, Критика на чистия разум, 290

ВЪЗПРИЯТИЕ

Възприятието е емпирично съзнание, т.е. такова съзнание, в което същевременно има усещане.

Кант, Критика на чистия разум, 248

Способността за въображение е необходима съставна част на възприятието. 205

Кант, Критика на чистия разум

ГЛУПОСТ

Този, който никога не може да прави нещо повече, освен само да се учи и да подражава, се нарича глупак.

Кант, Критика на способността за съждение, 200

ДЕЙСТВИТЕЛНО

Онова, което е свързано с материалните условия на опита (с усещането), е действително.

Кант, Критика на чистия разум, 290

ДЕФИНИЦИЯ

Да се дефинира, както самият израз показва, значи собствено само да се изложи по първоначален начин изчерпателното понятие за едно нещо вътре в границите му.

Кант, Критика на чистия разум, 666

ДОБРО

Добро е това, което се харесва посредством разума чрез понятието.

Кант, Критика на способността за съждение, 82

ДОГМАТИЗЪМ

Догматизъм е догматичният начин на работа на чистия разум без предварителна критика на способността на разума.

Кант, Критика на чистия разум, 67

ДЪЛГ

Дълг е необходимост на една постъпка от уважение пред закона.

Кант, Основи на метафизика на нравите, 39

ЕМПИРИЧНО

Онзи наглед, който се отнася до предмета чрез усещане, се нарича емпиричен.

Кант, Критика на чистия разум, 100

ЗНАНИЕ

Признаването на едно съждение за истинно, което е достатъчно както субективно, така и обективно, се нарича знание. Субективната достатъчност се нарича убеждение (за мен самия), обективната се нарича достоверност (за всеки).

Кант, Критика на чистия разум, 730

ИДЕАЛ

Под идеал разбирам идеята не просто in concreto, а in individuo, т.е. като единично нещо, определимо или дори определено само чрез идеята.

Кант, Критика на чистия разум, 560

Идеал е представата за една отделна същност като адекватна на една идея.

Кант, Критика на способността за съждение, 112

ИДЕАЛИЗЪМ

Идеализмът (разбирам материалния) е теорията, която обявява съществуването на предметите в пространството извън нас или само като съмнително и недоказуемо, или като погрешно и невъзможно; първият е проблематическият идеализъм на Декарт, който обявява за несъмнено достоверно едно единствено емпирично твърдение (assertio), а именно: Аз съм; вторият е догматическият идеализъм на Беркли, който обявява пространството, заедно с всички неща, на които то е присъщо като неотделимо условие, като нещо, което е само по себе си невъзможно, и обявява затова и нещата в пространството само като фантазии.

Кант, Критика на чистия разум, 296

ИДЕЯ

Идея означава собствено понятие на разума.

Кант, Критика на способността за съждение,112

ИМПЕРАТИВ

Представата за един обективен принцип, доколкото той е принудителен за една воля, се нарича повеля (на разума) и формулата на повелята се нарича императив.

Кант, Основи на метафизика на нравите, 58

ИНТЕЛИГИБЛЕНО

Онова в един предмет на сетивата, което самото не е явление, наричам интелигиблено.

Кант, Критика на чистия разум, 541

КРАСИВО

Вкусът е способността за преценка на един предмет или на един начин на представяне чрез удоволствие или неудоволствие без всякакъв интерес. Предметът на такова удоволствие се нарича красив.

Красиво е това, което се харесва всеобщо без понятие.

Красотата е форма на целесъобразността на един предмет, доколкото тя се възприема при него без представа за една цел.

Красиво е това, което се познава без понятие като предмет на едно необходимо удоволствие.

Красотата /била тя природна или художествена/ може изобщо да се нарече израз на естетически идеи.

Кант, Критика на способността за съждение

ЛОГИКА

Логиката е наука, която подробно излага и строго доказва само формалните правила на всяко мислене (независимо от това, дали е априорно или емпирично, какъв произход или обект има, дали среща в нашия дух случайни или естествени спънки).

Кант, Критика на чистия разум, 52

Формалната философия се нарича логика.

Кант, Основи на метафизика на нравите, 21

МАКСИМА

Практическите закони, доколкото стават същевременно субективни основания на пъстъпките, т.е. субективни основни положения, се наричат максими.

Кант, Критика на чистия разум, 723

МЕТАФИЗИКА

Метафизиката се състои, поне според намерението си, само от априорни синтетични положения.

Кант, Критика на чистия разум

МНЕНИЕ

Мнението е признаване на едно съждение за истинно, при което имаме съзнанието, че това признаване е недостатъчно както субективно, така и обективно.

Кант, Критика на чистия разум, 729-730

МОРАЛ

Моралът не е собствено учението как сме длъжни да се направим щастливи, а как сме длъжни да станем достойни за щастието.

Кант, Критика на практическия разум

МОТИВ

Субективното основание на желанието е мотивът.

Кант, Основи на метафизика на нравите, 80

НОУМЕН

Ако приема неща, които са само предмети на разсъдъка и все пак като такива могат да бъдат дадени на някакъв наглед, макар и не на сетивния (като coram intuitu intellectuali), такива неща биха се наричали noumena (intelligibilia).

Кант, Критика на чистия разум, 320

ОБЕКТ

Обект е това, в понятието за което е обединено многообразното на даден наглед.

Кант, Критика на чистия разум,

ОТРИЦАНИЕ

Отрицание е това, понятието за което представя едно небитие (във времето).

Кант, Критика на чистия разум, 229

ОЧЕВИДНОСТ

Нагледна достоверност.

Кант, Критика на чистия разум, 671

ПОСТУЛАТ

Да се постулира е равносилно да се даде едно положение като непосредствено достоверно без оправдание или доказателство.

Кант, Критика на чистия разум, 304

ПРАВИЛО

Представата за едно общо условие, според коеот известно многообразно може да се постави (по един и същ начин), се нарича правило.

Кант, Критика на чистия разум, 194

ПРЕДМЕТ

Представи, чието взаимно отношение е чист наглед на пространството и времето (чисти форми на сетивността ни) и които, доколкото са свързани и определими в това отношениуе (в пространството  ивремето) според законите на единството на опита, се наричат предмети.

Кант, Критика на чистия разум, 512

ПРИРОДА

Природа, взета adjective (formaliter), означава връзката на определенията на едно нещо според един вътрешен принцип на каузалност.

Напротив, под природа substantive (materialiter) се разбира съвкупността на явленията, доколкото те са свързани всестранно помежду си по силата на един вътрешен принцип на каузалност.

В първия смисъл се говори за природата на течната материя, на огъня и т.н. и тази дума се използва само adjective; напротив, когато се говори за нещата на природата, имаме пред вид едно съществуващо цяло.

Кант, Критика на чистия разум, 455

ПРИЧИНА

Понятието /за причина/ изисква по абсолютен начин, че нещо, А, да бъде от такъв вид, че друго нещо, В, да следва от него необходимо и според едно абсолютно общо правило.

Кант, Критика на чистия разум, 164

ПРИЯТНО

Приятно е това, което се харесва на сетивата в усещането.

Кант, Критика на способността за съждение, 80

РЕЛИГИЯ

Има само една (истинна) религия; но може да има разнообразни видове вери.

Кант, Религията в границите на самия разум, 93

СПОСОБНОСТ ЗА СЪЖДЕНИЕ

Способността за съждение изобщо е способността да се мисли особеното като съдържащо се под общото.

Кант, Критика на способността за съждение,

СУБСТАНЦИЯ

Субстанция е това, което в отношение към нагледа трябва да е последният субект на всички други определения.

Кант, Критика на чистия разум, 318

СИНТЕЗ

Нашето броене (това сe забелязва особено при по-големите числа) е синтеза според понятия, защото става според едно общо основание на единството (например според десетичната система).

Кант, Критика на чистия разум, 15

СЪВЕСТ

Законът, който е в нас, се нарича съвест.

Кант, Педагогика, 204

СЪЗНАНИЕ

Всяко емпирично съзнание притежава необходимо отношение към едно трансцендентално (предхождащо всеки опит) съзнание, именно към съзнанието за самия мен като първоначална аперцепция. (200)

 

Кант, Критика на чистия разум

ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО

Наричам трансцендентално всяко познание, което се занимава изобщо не се предметите, а с начина ни на познаване на предметите, доколкото този начин на познаване трябва да бъде възможен a priori. Една система от такива понятия би се наричала трансцендентална философия.

Кант, Критика на чистия разум, 93

УВАЖЕНИЕ

Чувството за несъответствието на нашата способност за достигането на една идея, която за нас е закон, е уважение.

Уважението се отнася винаги само към лица, никога към неща.

Уважението е дан, която, искаме или не искаме, не можем да откажем на заслугата; можем в краен случай да се въздържим да го покажем външно, но не можем да попречим да го изпитаме вътрешно.

 

Кант, Критика на способността за съждение, 140

УСЕЩАНЕ

Усещане е онова, което отбелязва една действителност в пространството и времето според това, дали се отнася към единия или другия вид на сетивния наглед.

Кант, Критика на чистия разум, 414

ЦЕЛ

Цел изобщо е онова, понятието за което може да се разглежда като основание за възможността на самия предмет.

Кант, Критика на способността за съждение, 105

ЧОВЕК

Човекът, който познава цялата останала природа единствено чрез сетивата, познава сам себи си също чрез простата аперцепция, и при това в постъпките и вътрешните определения, които той съвсем не може да припише на впечатлението на сетивата, и е сам за себе си наистина, от една страна, феномен, но, от друга страна, а именно с оглед на известни способности, чисто интелигиблен предмет, защото постъпката му съвсем не може да се припише на рецептивността.

Кант, Критика на чистия разум, 546

ЯВЛЕНИЕ

Неопределеният предмет на един емпиричен наглед се нарича явление.

Кант, Критика на чистия разум, 100

ХЕГЕЛ

Hegel

АБСОЛЮТНО

Висшето определение на абсолютното се състои в това, че то не само изобщо е дух, а че е абсолютно откриващ себе си, самоосъзнаващ се, безкрайно творчески дух.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, §, 31

АЗ

“Азът” е нещо напълно просто, всеобщо.

Всеобщността на “аза” се обуславя от това, че той може да се абстрахира от всичко, дори от своя живот.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 381, 20

БЕЗКРАЙНО

Не крайното, а безкрайното е реално.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 176

БИТИЕ

Битие, чисто битие – без всяко по-нататъшно определение. В своята неопределена непосредственост то е еднакво само със самото себе си, а също не е нееднакво спрямо друго, няма различие нито вътре в самото себе си, нито навън.

Битието е чистата неопределеност и празнота.

Битието, неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо.

Хегел, Науката Логика

ВРЕМЕ

В действителност времето е чисто количествено.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 296

ДЕЙСТВИТЕЛНО

Действителното не е нещо пространствено.

Хегел, Феноменология на духа, 40

Действителността  е единство на същност и съществуване.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 697

ДИАЛЕКТИКА

Чисто движение на мисленето в понятия.

Хегел, История на философията, Т. 1, 347

ДУХ

На духа трябва да се гледа като на подобие на бога, като на божественото в човека. 441

Хегел, Енциклопедия на философските науки

Духът не е нещо, пребиваващо в покой, а по-скоро обратното, той е нещо абсолютно неспокойно, чиста дейност, отрицание, или идеалност на всички устойчиви определения на разсъдъка. Той не е нещо абстрактно просто, а нещо, което в своята простота различава себе си от самото себе си. Той не е нещо готово още преди появата си, не нещо, което зад масата от явления крие себе си, а нещо, което наистина е действително само благодарение на определени форми на своето необходимо саморазкриване и не е някаква (както смяташе старата психология) душа-вещ, стояща само във външно отношение към тялото, а нещо, което е вътрешно свързано с тялото благодарение на единството на понятието.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 378, 9

Като отличителна определеност на понятието дух трябва да се укаже на неговата идеалност, т.е. на снемане на инобитието на идеята, нейно възвръщане и възвърнатост към себе си от своето друго.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 379

…чрез идеализация или асимилация на външното духът става дух и е дух.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 19

Духът се е определил като истина на душата и съзнанието.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 440

Само душата е пасивна, свободният дух по същество е активен, производителен.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 444

ДУША

Душата е проста непосредствена тоталност.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 440, с. 251

Душата е проста духовна субстанция, или непосредственост на духа.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 440, с. 252

Душата е крайна, доколкото е определена непосредствено, чрез природата.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 441, с. 253

Душата е непосредствена, безсъзнателна тоталност.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 440, с. 252

Душата е пасивна.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 444, с. 260

ЖИВО

Животът трябва да бъде разбран като самоцел, като цел, която притежава в самата себе си своето средство, като тоталност, в която всяко звено, различно от другото, е едновременно и цел, и средство.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 423, 233

ЖИВОТНО

Животното е най-съвършената форма на това [присъщо на природата] вътрешно вглъбяване.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, §, 24

ЗНАНИЕ

Знание, което не знае как се получава, не може да направи нито крачка напред.

Хегел, Феноменология на духа, 31

ИДЕАЛИЗЪМ

Положението, че крайното е идейно, съставлява идеализма.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 184

ИНОБИТИЕ

Инобитието е битие за друго.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 135

ИСТИНА

Истината не е отсечена монета, която може да се даде готова и да се сложи в джоба.

Хегел, Феноменология на духа, 36

Истината е движението на себе се в самата себе си.

Хегел, Феноменология на духа, 44

Истинното е движение, процес.

Хегел, История на философията, Т. 1, 134

КОЛИЧЕСТВО

Количеството е определеността, която е станала безразлична за битието, граница, която също толкова и не е граница.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 225

 КОНКРЕТНО

Конкретното е общото, което е определено, и следователно съдържа в себе си своето друго.

Хегел, История на философията, Т. 1, 184

КРАЙНО

Дефиницията на крайните неща е, че в тях понятие и битие са различни, че в тях понятие и реалност, душа и тяло са отделими, а с това те са преходни и смъртни.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 96

МАТЕРИЯ

Материята, т.е. това, което е определено като безразлично, е пасивното в противоположност на формата, която е дейното.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 485

МИСЛЕНЕ

Само мисленето превръща душата, с която е надарено и животното, в дух.

Азът като субект на съзнанието е мислене. 415

М. е единният център,у в който се завръщат противоположностите. 467

Хегел, Енциклопедия на философските науки

СНЕМАНЕ

Нещо е снето само дотолкова, доколкото е встъпило в единство със своето противоположно; в това по-точно определение като нещо рефлектирано то може да бъде наречено подходящо момент.

Хегел, Науката Логика

НАЛИЧНО БИТИЕ

Наличното битие е определено битие; неговата определеност е биваща определеност, качество.

Хегел, Науката Логика

НАУКА

Целта на всяка истинска наука се състои само в това духът във всичко, което е на небето и земята, за познае себе си.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 377, 7

Науката трябва да се организира само чрез собствения живот на понятието.

Хегел, Феноменология на духа, 48

НИЩО

Нищо, чисто нищо; то е проста еднаквост със самото себе си, пълна празнота, пълно отсъствие на определения и на съдържание; неразличеност в самото него.

По такъв начин нищото е същото определение или по-скоро отсъствие на определения с това е изобщо същото, каквото е чистото битие.

Хегел, Науката Логика

ПОЗНАНИЕ

От това, че нещо е изобщо известно, още не следва, че то е познато.

Хегел, Феноменология на духа, 31

ПОНЯТИЕ

Понятието е тъждеството на общото и особеното.

Хегел, История на философията, Т. 1, 210

Когато искаме да говорим за нещата, ние наричаме тяхната природа или същност тяхно понятие.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 23

РАЗСЪДЪК

Разсъдъкът определя и държи определенията неподвижни.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 15

РАЗУМ

Разумът е единство на субективното и обективното.

Разумът е отрицателен и дзиалектичен, защото разлага в нищо определенията на разсъдъка; той е положителен, защото поражда общото и схваща в него особеното.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 15

РЕФЛЕКСИЯ

Рефлексията е чистото опосредствуване изобщо.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 576

СВОБОДА

. . . истинската свобода се състои в тъждеството ми с другите, аз съм само тогава истински свободен, ако и другият също е свободен и е признат от мен като свободен.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 413, 241

СУБСТАНЦИЯ

Субстанцията всъщност е субект.

Хегел, Феноменология на духа, 25

СЪЗНАНИЕ

Съзнанието е крайно, доколкото има предмет.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § 441, 253

…в съзнанието тоталността е разделена на “Аз” и външен за Аза обект,

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 440

СЪЩНОСТ

Истината на битието е същността.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 499

ТЯЛО

Тялото е тази среда, чрез посредничеството на която аз достигам до съприкосновение с външния свят.

Хегел, Енциклопедия на философските науки, Том 3, § , 410

ФИЛОСОФИЯ

Философията е обективна наука за истината, наука за нейната необходимост. Тя е познание чрез понятия, а не изказване на мнения и измисляне на мнения.

Хегел, История на философията, Т. 1, 122

Философията е налице само тогава, когато мисълта като такава се прави основа, абсолют, корен на всичко останало.

Хегел, История на философията, Т. 1, 197

ЧИСЛО

Броят и единицата съставляват моментите на числото.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 251

Числото е чистата мисъл за собственото отчуждаване на мисълта.

Хегел, Науката Логика, Т.1, 23

ЧОВЕК

В Библията Христос казва: “Нима вие не сте по-добри от врабчетата? Ние сме по-добри от врабчетата като мислещи същества; – но като сетивни същества ние сме толкова добри или толкова лоши, колкото и врабчетата.

Хегел, История на философията, Т. 1, 388

 

 

 

CV

Роден съм в гр. Бургас.

Баща ми и майка ми са работили във военната авиация. В рода си имам участници в национално-освободителните борби 1828 г., 1876 г., 1903 г. и Септемврийското въстание. Един от тях е войвода и неговото знаме е в Националния военно-исторически музей. Знамето е с надпис „Свобода или смърт“ и изображение на изправен лъв. Един от родата ми е историк, почетен гражданин на гр. Бургас.

Начално образование – училище „Братя Миладинови“, гр. Бургас.

Средно образование – Техникум по механотехника, гр. Бургас.

Висше образование – философия в СУ „Свети Климент Охридски”, гр. София (1981-1986).

Дипломна работа: Абсолют и съществуване. Научен ръководител: Здравко Попов.

Едногодишна специализация по „Философия на науката“ при проф. д-р Иванка Апостолова (1986-1987).

От 1 юли 1987 г. до днес съм преподавател по философия в Катедра Философия на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

2011 – доктор по философия с дисертационен труд Битие и възможност. Опит за екзистенциална антропология (2011). Докторант на самостоятелна подготовка.

2013 – доцент по философска антропология и философия на изкуството с монографиите:

ЛЕКЦИОННИ КУРСОВЕ

  • Философска антропология – Философски факултет
  • Философия на изкуството – Философски факултет, Факултет класически и нови филологии
  • Метафизика – Философски факултет
  • Философията във Франция – Факултет класически и нови филологии
  • Философията в Германия – Факултет класически и нови филологии
  • Философия на правото – Юридически факултет
  • Теории на модерното изкуство – МП Виртуална култура
  • Философия на модерното изкуство – МП Глобалистика
  • Философската антропология (идея, генезис, етапи) – МП Философска антропология
  • Методика – спец. Културология, ФФ

СЕМИНАРИ

  • Философска антропология – Философски факултет
  • Естетика – Философски факултет
  • Философия на природата – Философски факултет
  • Философия на модерното изкуство – Философски факултет
  • Съвременна философия във Франция – Философски факултет

СИД И СПЕЦКУРСОВЕ

  • Философска антропология – Философски факултет;
  • Философия на модерното изкуство – Философски факултет;
  • Метафизика – Философски факултет.

ЧЛЕНСТВО В НАУЧНИ ОБЩНОСТИ:

  • Metaphysical Society of America;
  • International Merleau-Ponty Cercle;
  • Society for Phenomenology and Existential Philosophy;
  • Nicolai Hartman Society;
  • Steering board member of International Philosophy Olympiad;

НЕУЧАСТИЯ

  • В политическа партия не съм членувал,
  • Не съм кандидатствал за членство в каквато и да е партия,
  • Не съм присъствал на партийно събрание;
  • На структури на ДС не съм сътрудничил.
  • Не съм участвал в стачки.
  • Не съм участвал в затваряне на университета по политически причини.

ПУБЛИКАЦИИ

МОНОГРАФИИ

2019 – Битие и възможност. Опит за екзистенциална антропология. София: Кортекс.

2013 – Философска антропология. Идея, генезис, позиции. София: Изток-Запад.

2013 – Битие и възможност. Към философия на архитектурата. София: Изток-Запад.

УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

2019 – Философия за 10 клас (В съавт. с Росен Люцканов, Райчо Пожарлиев, Пламен Макариев, Христо Стоев, Розелина Найденова-Пириндева).

2019 – Философия за 9 клас  (В съавт. с Райчо Пожарлиев, Пламен Макариев, Христо Стоев, Розелина Найденова-Пириндева).

2018 – Философия за 8 клас   (Съавт. с Росен Люцканов, Пламен Макариев, Райчо Пожарлиев, Христо Стоев, Розелина Найденова-Пириндева).

2006 – Философия. Електронен учебник (с Райчо Пожарлиев).

2006 – Свят и личност. Електронен учебник.

2006 – Етика и право. Електронен учебник (с Райчо Пожарлиев).

2004 – Философия на изкуството. Тематична антология.

2004 – Свят и личност. Работна тетрадка.

2002 – Свят и личност. Учебно помагало.

2002 – Етика и право. Философия. Книга за учителя (с Райчо Пожарлиев).

2002 – Етика и право. Антология по право.

2002 – Етика и право. Антология по етика.

2001 – Философия. Хронологична антология. От Талес до Дерида. (с Димка Гичева и Хари Паницидис).

2001 – Философия. Учебник (с Райчо Пожарлиев).

2001 – Философия. Систематична антология.

2001 – Етика и право. Учебник (с Райчо Пожарлиев).

1996 – Философия. Систематична антология (с Райчо Пожарлиев)

1996 – Философия на изкуството. Тематична антология.

1995 – Философия. Въведение. Учебник (с Пламен Макариев и Райчо Пожарлиев).

1995 – Философия на правото. Учебник (с Димитър Тафков).

1995 – Философия на правото. Антология (с Димитър Тафков).

1994 – Философия. Учебник (с Пламен Макариев и Райчо Пожарлиев).

1992 – Философия. Антология [хронологична] (с Димка Гичева и Александър Гънгов).

1991 – Философия. Тематична антология (с Д. Денков).

СТАТИИ

Граждански добродетели и автентичност в епохата на Интернет. – В: Моралът в българските медии. ИФИ-БАН. София: 2009.

За изначалното – Хегел и Шелер. – В: Хегел и съвременното философстване. Сборник материали от научна конференция, посветена на 80-годишнината на Генчо Дончев. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“. (под печат)

Футуристичната дезинтеграция. – Във: Philosophia prima. № 3. 2008. (под печат)

Михалчев и метафизиката. – В: Димитър Михалчев и хоризонтите в българската философия. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“. 2008 (под печат)

Изначалното и последното. – В: По пътя към Битие и време. Сборник статии. НБУ. 2008.

Rethinking modality: Nicholas of Cusa and Martin Heidegger (Abstract). – In: 16th Days of Frane Petric. Zagreb: Hrvatsco filozofsco drustvo. 2007.

Heidegger’s Ontology and Rethinking Modality. – In: Being and Knowledge. 2007. Forthcoming.

Феноменология и антропология в Хегеловата систематика. – В: 200 г. Феноменология на духа. Сборник статии. 2007. (под печат)

Към онтология на спомена. – В: Онтологични ситуации. Сборник в чест на проф. Александър Андонов. С., 2006.

Кант и Мондриан. – В: Кант и трансценденталната философия. Съставител Иван Стефанов. Изд. ЛИК, С., 2000 г.

ДОКЛАДИ НА МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЕРЕНЦИИ

Ivan Kolev (2009) Overcomming of Metaphysics. – In: The Stakes of Contemporary Ontological Thinking – Sofia International Conference on Ontology – Юни, 18-20 – 2009

Ivan Kolev (2008) Modal Thinking in Philosophical Anthropology. – In: XXII World Congress of Philosophy – Seoul, Korea, 30 July – 5 August 2008.

Ivan Kolev (2008) Possibilia as modal being. – In: 100 Years Merleau-Ponty. Sofia University. 14-16 March 2008.

Ivan Kolev (2007) Rethinking modality: Nicholas of Cusa and Martin Heidegger (Abstract). – In: 16th Days of Frane Petric. Zagreb: Hrvatsco

ДОКЛАДИ НА НАЦИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ 

Иван Колев (2011) Diligentia – една нужна добродетел. – В: Етиката в българската наука. Седма национална конференцияяя по етика. БАН/УНСС. 4-5 ноември 2011.

Иван Колев (2009) Хусерл, Ясперс и Шелер – читатели на Битие и време. – На конференция: Езикът на битието. ИФИ, БАН. 2009.

Иван Колев (2009) Свобода и(ли) Солидарност. – На конференция: Българският преход – 20 години по-късно. БАН. 2009.

Иван Колев (2009) Преодолима ли е метафизиката. – На конференция: Трансценденталните езици на метафизиката. Философски факултет на ЮЗУ, Благоевград. 2009, Май, 19.

Иван Колев (2008) Разтворената книга. – На конференция по случай 190-годишнината от рождението на Крал Маркс. СУ, 23-24 октомври. 2008

Иван Колев (2008) Отношение и интенционалност. – На конференция 2008, Юни, 20 – Съзнанието. Конференция в чест на Аристотел Гаврилов – СУ, Ректорат, зала 1.

Иван Колев (2008) Гражданскидобродетели и автентичност в епохата на Интернет. – На конференция Моралът в българските медии. Пета национална конференция по етика. БАН.

Иван Колев (2008) Религия и образование (За философията в Концепцията за обучение по религия на Обществения съвет). – На конференцията: Вяра и разум за гражданско общество у нас. Научна конференция в СУ.

Иван Колев (2008) За изначалното – Хегел и Шелер. – На конференцията: Хегел и съвременното философстване. Конференция в чест на 80-годишнината на Генчо Дончев СУ.

Иван Колев (2007) Михалчев и метафизиката. – На конференцията: Димитър Михалчев и хоризонтите в българската философия. Конференция по случай 40 години от смъртта на Димитър Михалчев. СУ.

Иван Колев (2007) Изначалното и последното. – На конференция по повод българския превод на „Битие и време“ и 80 годишнината от публикуването на книгата. – Нов български университет.

Иван Колев (2006) Феноменология и антропология в Хегеловата систематика. – На конференция по случай 200 г. от публикуването на „Феноменология на духа“ на Хегел. СУ.

Иван Колев (2006) Към онтология на спомена. – На конференцията: Онтологически ситуации. По случай 60 г. от рождението на проф. Александър Андонов.

НАУЧЕН РЕДАКТОР НА КНИГИ

Библиотека КАСТАЛИЯ в издателство ЛИК

2003 – ДарвинЗа изразяването на емоциите при човека и животните. Прев. Константин Янакиев. – Касталия № 29.

1999 – ДекартРазсъждение за метода. Прев. Донка Меламед. – Касталия №26.

1999 – ДекартМетафизични размишления. Прев. Атанас Драгиев. – Касталия № 24.

1998 – ХансликЗа музикално красивото. Прев. Мария Добревска– Касталия № 32.

1998 – ДилтайФилософия на светогледите. Прев. Карл Сабитаев– Касталия № 22.

1997 – ДворжакИсторията на изкуството като история на духа. Прев. Хариета Браун.  – Касталия № 31.

1996 – РикьорЖивата метафора. Прев. Васил Пенчев. – Касталия № 30.

1996 – ЯсперсДуховната ситуация на времето. Прев. Никола Георгиев. – Касталия № 25.

1996 – ЕлеатиФрагменти. Прев. Любомира Радоилска– Касталия № 23.

1996 – БахтинФилософия на словесността. Прев. Никола Маринов. – Касталия № 20.

1995 – ЛеонардоТрактат за живописта. Прев. Владимир Свинтила– Касталия № 14.

1995 – ГьотеМаксими, размисли, фрагменти. Прев. Недялка Попова. – Касталия № 11.

1995 – КандинскиЗа духовното в изкуството. Прев. Хариета Константинова. – Касталия № 19.

1995 – СтоициФрагменти. Прев. Силвия Минева. – Касталия № 18.

1995 – КандинскиТочка и линия в равнината. Прев. Никола Георгиев– Касталия № 27.

1995 – ШатобрианГеният на християнството. Прев. Лидия Сталева. – Касталия № 17.

1995 – ПрокълПървооснови на теологията. ПревНора Димитрова.  – Касталия № 16.

1995 – Тома от АквиноЗа човека. Прев. Цочо Бояджиев. – Касталия № 15.

1995 – ШпенглерЗалезът на Запада, Т. 1, 2. Прев. Лазарова. – Касталия № 5.

1994 – КамюРазбунтуваният човек. Прев. Рени Мъглова. – Касталия № 12.

1994 – БергсонИнтуиция и интелект. Прев. Розалия Йорданова. – Касталия № 10.

1994 – СартрБодлер. Прев. Лидия Сталева. – Касталия № 9.

1994 – Питагор и питагорейците. Прев. Александър Кашъмов, Илия Панчовски, Стоян Терзийски. – Касталия № 8.

1994 – НицшеПисма. Прев. Георги Кайтазов. – Касталия № 7.

1994 – ШлайермахерЗа религията. Прев. Карл Сабитаев. – Касталия № 6.

1994 – ФлоренскиИконостас – Касталия № 4.

1993 – КантПролегомени. Прев. Валентина Топузова. – Касталия № 3. Преиздание.

1993 – НовалисУчениците от Саис. Прев. Никола Георгиев – Касталия № 2.

1993 – ШекспирСонети. Прев. Владимир Свинтила – Касталия № 1.

Под печат:

  • НютонМатематически начала на натуралната философия. Касталия № 21.
  • ХилдебрантПроблемът за формата. Прев. Галя Баева. Касталия № 28.

УНИВЕРСИТЕТСКИ ИНИЦИАТИВИ И ПРОЕКТИ

2019 – Съвет на ръководителите на катедри в СУ „Св. Климент Охридски“

2018 – Vita universitatis. Ежегодник за представяне на академичния път на препоаватели, които завършват своята академична кариера.

2014 – Конкурс Българският път. Потенциал, проблеми, перспективи

2014 – Харвардски модел за университетска кариера

2014 – Университетско библиофилско общество

2013 – Магистърска програма Философска  антропология

2013 – Philosophy Owl

2013 – Докторантски семинар към катедра Философия

2011 – Изследователски семинар на Катедра Философия

2010 – Създаване на Съвет за стопански инициативи към Ректора на СУ

2009 – Честване 110 г. от рождението на Цеко Торбов

2008 – Международна конференция – 100 г. от рождението на Мерло-Понти

2007 – Философски клуб към специалност Философия

2006 – Проект за Нов учебен план на специалност Философия в 2 варианта.

2005 – Инициатива за създаване на Научен съвет към специалност Философия на СУ.

2004 – Иницииране и ръководство на проект Преподавателски код и публичен регистър на дипломите (финансиран от Американската агенция за международно развитие – USAID).

2003

  • проект Университетска правна база (финансиран от Американската агенция за международно развитие – USAID).
  • магистърска програма ГЛОБАЛИСТИКА.
  • Иницииране на магистърски програми Съвременна философия (продължена от Хари Паницидис) и Социална философия (с Райчо Пожарлиев).

2002

  • Участие в екип на МОН, разработил Проектозакон за научните степени и звания
  • Инициатива за създаване на БИБЛИОТЕЧЕН СЪВЕТ на специалност Философия.
  • Иницииране и участие в написването (заедно с доц. Нели Огнянова, доц. Татяна Буруджиева, доц. Недялка Видева, доц. Милена Стефанова) на ПРАВИЛНИК ЗА ОБУЧЕНИЕТО В МАГИСТЪРСКАТА СТЕПЕН. Основната идея: авторско-мениджърски тип организация на обучението, организационна и финансова автономия на всяка програма.

2001

  • Предложение (заедно с Павел Павлов) към Лютви Местан, депутат от ДПС, за въвеждане на свободен платен прием в Магистърската степен
  • магистърска програма ВИРТУАЛНА КУЛТУРА.
  • Предложение за създаване на СТОПАНСКИ СЪВЕТ, включваш преподаватели и студенти, към всяка от университетските сгради с оглед на нейното по-добро стопанисване.

1999 – Инициатива за издаване (заедно с Николай Гочев, Тодор Ялъмов, Павел Павлов и Огнян Ковачев) на ВЕСТНИК за университетски реформи АЛМА МАТЕР.

1997 – Инициатива за създаване на АСИСТЕНТСКИ КОЛЕГИУМ в СУ „Свети Климент Охридски“ (заедно със Сергей Игнатов и Николай Гочев).

1994 – Предложение за въвеждане на дисциплина ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ в специалност Философия.

1994 – Съосновател на Международната олимпиада по философия.

1993 – Предложение за създаване на Колегиум в специалност Философия.

1991 – Предложение за НОВ УЧЕБЕН ПЛАН на специалност Философия, основан на принципа на разграничението между Дисциплина и Курс (покриване хорариума на учебните дисциплини чрез предлагане на няколко, вкл. алтернативни и допълващи се, курсове от по 30 ч.).

1990 – Участие в колектив (с Александър Андонов и Стоян Асенов), създаване на проект и организация за въвеждане на предметен цикъл Философия в средното образование.

1989 – Образователна икономическа игра БизнесБорсаБанки (по аналогия с играта Monopoly). Едно издание през февруари 1990 г.

1988 – Идея, инициатива и съосновател (заедно с Александър Андонов и Стоян Асенов) на Олимпиада по философия за ученици.

 

 

 

 

 

 

Програми по философия

В началото на прехода беше важно да се съставят и издават програми, освободени от идеология.

Първото такова издание беше брошюрата с теми за Олимпиадата по философия. Излезе от печат на 9 ноември 1989 г.

Последваха два сборника с програми, чиято цел беше:

  1. Да предоставят на учителите голям брой програми, от които те да могат да избират.
  2. Да бъде убедена обществеността, че философията в България може да бъде преподавана без идеология и има достатъчно автори на такива програми (няколко десетки).

 

 

Преводи

Имам една преведена книга (Сартр), няколко части от книги (Габриел Марсел, Жорж Гусдорф) в сборници и другите преводи са фрагменти от книги, които са публикувани в антологиите по философия.

 

Сборници

Сборници, издавани в съставителство с колеги.

Гичева-Гочева, Димка/ Колев, Иван/ Паницидис, Хараламби (Съст. ) (2018) Предизвикателството Аристотел. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Колев, Иван/ Асенов, Стоян (Съст.) (2016) Философия на конкретното. Сборник в чест на проф. Райчо Пожарлиев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Янакиев, Константин/Колев, Иван (Съст.) (2016) Обяснение и разбиране. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Русев, Панчо/ Цацов, Димитър/ Колев, Иван/ Рачева, Цветина/Пунчев, Иван (Съст.) (2008) Философията на немския идеализъм в България. Юбилеен сборник по случай 80-годишнината на Генчо Дончев. София: АртГраф.

 

 

Инициативи

Списък на инициативи, които съм предприел сам или с колеги, и които инициативи са продължили минимум 3 години. Това не се отнася само за най-новите (от 2017 г. насам).

Числата в скобите показват броя на годините, през които инициативата съществува, а знакът + означава, че тя все още е в ход.

2019 – Съвет на ръководителите на катедри в СУ “Св. Кл. Охридски“.

2018годишници Vita universitatis, СУ.

2017 – Инициатива World Educational Olympiad.

2015 – Ежегодни конференции Aisthetikos [в памет на Исак Паси] (5+).

2014 – МП Философска антропология (5+).

2013 – Ежегодни конференции Съзнанието [в памет на Димитър Михалчев и Аристотел Гаврилов] (7+).

2012 – Българско философско общество (7+).

2003 – Сп. Сократ (3).

2002 – МП Виртуална култура (16).

2001 – платен прием в МП на университетите (18+).

1993 – Международна олимпиада по философия (27+).

1992 – Сп. Философия (МОН) (27+).

1992 – Кандидатстудентски изпит по Философия в СУ (25+).

1992Библиотека Касталия (7).

1991 – Сп. ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ (3).

1990 – Програми по философия за средното училище, антологии и учебници (29+).

1988 – Национална олимпиада по философия (31+).

 

 

Page 1 of 2

© 2019 Иван Колев, Всички права запазени.